Ниските публични инвестиции в ЕС тревожат икономистите

Държавите от Европейския съюз (ЕС) драстично съкратиха публичните си инвестиции като част от мерките за справяне с финансовата криза, пише Market Watch. Въпреки препоръките на икономисти и официални лица на ЕС, икономиите бяха направени за сметка на публичните инвестиции в транспорта, жилищното строителство, образованието и други сектори.

Икономистите са единодушни в оценката си на тази тенденция като обезпокоително последствие от стремежа на европейските правителства към намаляване на бюджетните си дефицити. Експертите са на мнение, че дори в трудни времена държавните инвестиции са нужни, за да се подсигури дългосрочна перспектива пред икономиката на страната, чрез осигуряването на инфраструктура и добре обучени кадри.

Длъжностните лица на ЕС, отговарящи за прилагането на бюджетните правила на съюза, също са разтревожени от тенденцията. Те призовават правителствата към съкращаване на дефицита, но не и за сметка на инвестициите. Правителствата обаче правят точно обратното, като обикновено започват с орязването на публичните инвестиции.

„Да си го кажем направо – интересите зад други видове разходи са много по-силни“, коментира висш представител на ЕС.

Съкращаването на публичните инвестиции има много по-сериозен ефект върху икономическото производство в краткосрочен план, отколкото вдигането на данъците или намаляването на друг тип разходи, посочват икономисти.

„Когато публичните инвестиции бъдат увеличени това пряко въздейства на вътрешното търсене“, коментира икономистът във френския мозъчен тръст CEPII Наташа Вая. Тя изчислява, че намаляването на публичните инвестиции с 1 процентен пункт от БВП се отразява в свиване на производството с около 1,5 процентни пункта от БВП. А в същото време ползите от публичните инвестиции за растежа се увеличават с времето, посочва тя.

Привържениците на фискалното затягане в ЕС също признават, че има нужда от повече държавни инвестиции в региона. Те обаче твърдят, че насърчаването на частните инвестиции е по-важно и посочват, че намаляването на бюджетния дефицит и ограничаването на държавните разходи увеличават доверието в икономиката.

„Не е задължително инвестициите да бъдат правени от правителствата“, каза немският финансов министър Волфганг Шойбле този месец. „Частните инвестиции са дори по-важни. А те изискват доверие, както у инвеститорите, така и у потребителите относно фискалното състояние на правителството", добави той.

Някои европейски лидери, водени от италианския премиер Матео Ренци, искат промяна в бюджетните правила, която да изключва публичните инвестиции от изчисляването на бюджетния дефицит на дадена страна. Идеята обаче среща опозицията на държави като Германия, Холандия и Финландия, което прави прилагането ѝ малко вероятно.

Ирландия и Испания орязаха своите годишни капиталови разходи с близо две трети по време на кризата. Капиталовият бюджет на Италия намаля с 30%, което доведе до отлагането на строежа на нова линия на метрото в Рим, както и прекратяването на други проекти. Междувременно публичните инвестиции в Германия не бяха достатъчно големи, за да компенсират резкия спад в по-слабите икономики от еврозоната.

Създадените за изграждането на инфраструктура работни места пък биха облекчили ефекта от безработицата в сектора на жилищното строителство. Вместо това обаче правителствата драстично съкратиха бюджетите си за строителството на евтини жилища. Осем години след края на бума в сектора, сега Ирландия може да изпита недостиг на евтини жилища.