Корпоративното управление и „новите страници“ в годишните отчети

Темата за разнообразието не е нова в областта на корпоративното управление  и за управлението на човешките ресурси. Тя е „заложена“ в Плана за действие на ЕК /12.12.2012/. Отразява и политиката за увеличаване на дела на жените  в корпоративните ръководства.

Разкриването  на  този вид информация дава възможност на акционери, на пазара, на заинтересованите лица да преценят и доколко се подобрява качеството на ръководните органи. Пазарът има и дисциплиниращ ефект по отношение на това кой и как управлява.

Кой  и как ще следи разкриването на нефинансовата информация

Изрично се посочва, че при неспазване на определени норми, обект на разкриване в  частта за нефинансова информация, компаниите ще обясняват причините за това. Това положение на директивата възпроизвежда следвания в рамките на ЕС принцип “Спазвай или обяснявай“ по отношение на годишното отчитане на практиката в областта на корпоративното управление.

Принцип, който и към момента се следва от публичните дружества, декларирали, че прилагат Националния кодекс за корпоративно управление.

Интересно е да се отбележи, че Директивата предвижда одиторите да изразяват становище и по това как се спазва разкриването на предвижданата нефинансова  информация.

Какво означава Директивата  за бизнеса в страните-членки на ЕС

Безспорно периодът, предвиждан в  Директивата за влизането на нормите  в националните законодателства  на страните-членки е немалък. Адресат на промените -  при условие, че бъдат транспонирани от българския законодател, са компании от обществен интерес и преди всичко компании, чиито списъчен състав включва повече от 500  служители.

Тук е редно да се посочи, че това касае и предприятия в България, чиито  собственик-100% или частично, е държавата. Предприятия, при които има проблеми с прозрачността и разкриването на информацията. Малкият и среден бизнес не е адресат на промяната.

По повод българския бизнес, внимание заслужава постановката на директивата, която важи за групи от компании със задължението в своите консолидирани отчети в частта за управлението да разкриват информация по въпроси за опазване на околната среда и социалната политика. В този смисъл, макар и непряко, „новите  страници“ в отчетите  ще касаят и поделения на чужди компании на територията на България.

Важно е да се изтъкне и аргументацията по повод „новите страници“ в отчетите:   директивата е съпътствана от характерните за европейското законодателство „анализ и оценка на въздействието - анализ  на разходите и  ползите“.

Привеждането на аргумента „колко струват новите страниците  на бизнеса“ е от особено значение. Известно е, че една от причините за избягване на „публичност“ са разходите, съпътстващи предоставяне на информация от компаниите на регулаторите и фондовата борса. Ето и цената според експертите: 5000  евро средно годишно за големите компании.

Цената има  и друго измерение: качеството на разкриването,  писането на тези допълнителни страници. Изрично е посочено, че се касае за разкриване, а не за разказване.

Представянето на новите тенденции  в разкриването на информация тепърва ще бъде обект на очаквани законодателни промени и практики. В рамките на изследователски проект  на УНСС  и членове на малка неправителствена организация /Форум  за корпоративно управление/ предстои да  бъдат тествани тези нови тенденции сред  български компании и поделения на чуждестранни компании.

В заключение би било добре да се подчертае, че очакванията са приложението на  Директивата за разкриване на нефинансова информация и информация за разнообразието да допринесе за качеството на корпоративното управление и растежа на компаниите и дългосрочна икономическа стабилност.