А сега накъде след стрес тестовете на ЕЦБ?

След излизането на резултатите от стрес тестовете на Европейската централна банка (ЕЦБ), заместник-президентът на институцията Витор Констанцио посочи, че те са "гаранция, че в бъдеще икономическото възстановяване няма да бъде възпрепятствано от ограничения при отпускането на кредити".

Истина е, че регулаторните органи, било то ЕЦБ или Европейския банков орган (ЕБО), успешно постигнаха своята цел и принудиха банковия сектор да подобри цялостната си капиталова сила и стабилност. От първите реакции изглежда, че стрес тестовете определено вдигнаха доверието в банковата система на еврозоната. ЕЦБ обаче се надява да постигне много повече от възстановяване на доверието. Голямата цел продължават да е изкарването на парите от банките и вкарването им в реалната икономика.

Във времената на структурни и дългови проблеми ЕЦБ се зае със задачата да подпомогне икономиката на еврозоната. Стрес тестовете се оказаха един от стълбовете, резултатите от който би следвало да насърчат банките да кредитират повече, успоредно с мерките за стимулиране на Марио Драги и компанията.

"Самата ЕЦБ често подчертава увереността си, че веднъж след като тези банки преминат стрес тестовете, те вече ще са разглеждани като безпроблемни", пише Хауърд Арчър, главен икономист за Европа и Великобритания в IHS Global Insight, цитиран от WBP Online.

По думите му "значителен брой (от банките – бел. ред.) ще станат по-подготвени да имат достъп до евтината ликвидност, която ЕЦБ предоставя във връзка със стимулиращите мерки, обявени през юни и септември. Налице е убеждението, че редица банки избягват кредитирането, за да направят своите баланси изглеждащи още по-стабилни".

ЕЦБ определено очаква банките да използват по-добре втория кръг от таргетираните дългосрочни операции по финансиране (TLTRO) през декември, в сравнение с разочароващите резултати от средата на септември.

Да, вярно е, че банките може и да станат по-склонни да отпускат заеми сега след успешните стрес тестове. Далеч обаче не е сигурно, че ще се увеличи търсенето на капитал от частния сектор в страните от еврозоната. Слабостта на европейската икономика и доверието на бизнеса са значително по-дълбоки проблеми, отколкото липсата на достъпен капитал. Освен това несигурната перспектива на фона на геополитическото напрежение и санкциите срещу Русия също допринасят много за нестабилността.

Разбира се, съществува възможността някои компании да се окажат по-склонни да вземат заеми от банките, тъй като ще бъдат по-малко загрижени, че те могат да се кредитират от ненадеждна институция, която в последствие да ги принуди предсрочно да върнат задълженията си поради вътрешните ѝ проблеми.

Основният фокус в момента е насочен към представянето на националните икономики и най-вече към трите основни движещи сили на континента. Германия продължава да се противопоставя на допълнителните мерки за стимулиране. Франция дълбае дъното, предоставяйки нова порция колебливи данни за производството и услугите. Италия пък е изправена пред изключително труден период на фона на политически вълнения.

Дори и новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сигнализира за необходимостта от реализирането на трудни реформи и политически решения. Комисията ще предостави инвестиционен пакет в размер на 300 млрд. евро за стимулиране на работните места и растежа.

"Ако банковите стрес тестове на ЕЦБ наистина засилят доверието в сектора, това ще е добре дошло положително развитие. Но това в никакъв случай няма да бъде достатъчно само по себе си, за да обърне лошия икономически развои в еврозоната", изтъкна Арчър.

"Все още има належаща нужда от по-голям акцент върху политиката на растеж в региона, подкрепена от истински ангажимент за структурни реформи в редица страни, особено Франция и Италия", коментира той.