Как ЕС възнамерява да прекърши енергийната мощ на Москва

Европейската комисия (ЕК) иска членките на Европейския съюз да обединят усилията си, за да се противопоставят по-добре на Русия на енергийния пазар. Това се предвижда от концепцията за "енергиен съюз", която по-късно днес ще бъде представена от зам.-председателя на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите на енергетиката Марош Шефчович.

Енергийният съюз ще може да предпази ЕС срещу евентуалния недостиг на доставките, предвижда проектът, с който разполага германският Süddeutsche Zeitung. С него ЕК поема координацията на енергийната политика, което се очаква да срещне съпротива в Германия. Съгласно договора за създаването на ЕС това е въпрос, който се решава самостоятелно от държавите членки.

Заместник-председателят на ЕК Шефчович описа плана като „най-амбициозния проект от времената на създаването на общността за въглища и стомана (бел. ред. - следвоенното търговско споразумение, което е в основите на ЕС). „Искаме да започнем процес на интегриране на 28 енергийни пазара в един енергиен съюз", заяви Шефчович.

Същността на плана е да се премахнат границите между 28-те национални енергийни пазари, заяви той в интервю за SZ и други европейски вестници. Целта е европейците да станат по-независими от руските енергийни доставки и да се привлекат същевременно инвеститори. Всичко това се случва на фона на конфликта между Русия и Украйна. Москва, в качеството си на най-важния енергиен доставчик за Европа, многократно използва своята пазарна мощ за политически натиск. 

В проекта се предлага всички газови договори с доставчици извън ЕС, включително двустранните договори между европейски компании и "Газпром" да бъдат съгласувани с Брюксел. Руският концерн контролира почти 70% от газовия внос на ЕС, или близо една трета от необходимия на съюза газ, и работи предимно с дългосрочни договори, последните от които изтичат през 2030 г.

По този начин ще бъдат засегнати и отношенията между частни западни компании като Wintershall и Eon с руските доставчици. Още през април обаче в германския Бундестаг  имаше дискусия по темата, при която стана ясно, че германското правителство не вижда причина по тези въпроси да се намесва и ЕК. „Германските компании са сключили с руски компании дългосрочни договори, някои от които са със срок от повече от 20 години. Федералното правителство не е страна по тези договори и не оказва влияние върху съдържанието на договорите“, стана ясно тогава.

В Унгария проектът също може да срещне сериозна съпротива. Премиерът на страната Виктор Орбан директно обяви, че е против енергиен съюз, защото това било намеса във вътрешните работи на страните членки.

Според Süddeutsche Zeitung Полша вече е предложила най-зависимите от руските доставки страни да бъдат обединени в групи и съвместно да преговарят с Русия. Идеята засяга предимно държавите от Източна Европа. "Нито една държава членка не трябва да страда от неблагоприятни договори, които са резултат единствено от слаба позиция заради географски или исторически причини“, се казва в официално становище на Полша, Чехия, Унгария и Словакия. 

Припомняме, че на 14-и януари Литва, Латвия и Естония вече подписаха декларация за обща сигурност на енергийните доставки и учредяване на регионална група за координиране на газовите доставки.

До края на мандата на комисията на Юнкер в 2019 г. нужните законови предложения трябва да бъдат гласувани, предвижда планът. Самият енергиен съюз трябва да е готов до 2030 г.