Политическата буря в Атина отсега е програмирана

Политическата буря в Атина отсега е програмирана, независимо от изхода на преговорите с кредиторите. Това се казва в коментар на Спирос Москову, публикуван от Deutsche Welle.

По-високи данъци, по-ниски пенсии, приватизация, свиване на разходите за отбрана: това са основните мерки в новото предложение на гръцкото правителство към международните кредитори. Или ако трябва да обобщим офертата, Атина предлага икономии, лишения и финансова дисциплина. Зад обещанието прозира надеждата, че ще последват мощна инвестиционна програма за задвижване на гръцката икономика и преструктуриране на гръцкия дълг. 

Но това е същият онзи микс от мерки за икономии и реформи, който популисткото гръцко правителство определяше като "отровен" през всичките пет месеца на безплодни преговори с кредиторите. С малки изключения, обещаваното сега е същото, което това правителство отказваше да приеме, преди да бъдат прекъснати преговорите преди две седмици, и което гръцките избиратели категорично отхвърлиха на референдума преди една седмица.

Внезапната метаморфоза на правителството на премиера Ципрас обаче не се дължи на някакво божествено просветление. В случая става въпрос по-скоро за класически случай на опитомяване: до края на януари т. г. „Сириза“ беше една груба и безогледна опозиция, а след спечелването на парламентарните избори тя се превърна в непокорна опозиция спрямо всички останали в Европа. И чак сега, малко преди да настъпи тоталният финансов срив на страната, управляващите решиха да започнат да играят ролята на управляваща партия, в която те отдавна вече трябваше да са влезли.

Ципрас изглежда става все по-разумен. Чак сега, след като гръцките банки трябваше да затворят, а пенсионерите да започнат да се редят на опашки пред банкоматите. Сега той се опитва да постигне национален консенсус с проевропейските опозиционни партии и временно да тушира изблиците на гняв. Сега Ципрас представя на кредиторите техните собствени предложения, които само до вчера категорично отказваше да приеме.

Напълно възможно е тези предложения на първо време да се харесат на институциите, които и този път да спасят Гърция от фалит. Проблематично обаче си остава изпълнението на обещаното: тъй като обещаваните реформи не са резултат от вътрешно политическо убеждение относно тяхната необходимост. Точно обратното - те влизат в остро противоречие с предизборните обещания и политическия мироглед на двамата коалиционни партньори в управлението.

Те наистина пропагандират справедливост и достойнство, но в същото време консервират един болен и раздут до безкрайност обществен сектор, циментирайки облагите и връзкарството в гръцкото общество. Неслучайно двама от министрите на Ципрас отказаха да подпишат искането към парламента да одобри предлаганите реформи - министърът на отбраната и председател на десния коалиционен партньор „Анел“, Панос Каменос и енергийният министър от крайнолявото течение в „Сириза“, Панайотис Лафазанис.

Но дори и да допуснем, че най-новият план на премиера Ципрас ще проработи и тъй нареченият Grexit ще бъде предотвратен, политическата буря в Гърция отсега е програмирана.