Гръцките банки могат да запазят капиталовия контрол още месеци

Други, включително Германия, биха могли да настояват големите вложители, които имат по повече от 100 хил. евро в сметките си, да жертват част от своите средства, както и облигационерите. Има повече от 20 млрд. евро в такива депозити в четирите основни банки в Гърция.

Налагането на подобни загуби, които гръцкото правителство много кратно отрече да планира, би било спорно, не на последно място, защото голяма част от тези средства са дължими на малки гръцки компании.
“Това не е Кипър, където можеш да кажеш, че става дума за руски олигарси”, твърди адвокат, запознат със случващото се в Гърция.

Кристиан Ноайе, който ръководи френската централна банка и е член на управителния съвет на Европейската централна банка, също предупреди срещу такава стъпка и каза, че много от колегите му са съгласни с него. 

“Гръцкото правителство трябва да направи рекапитализация, което означава повече пари по третата програма”, твърди Марсел Фратшер, президент на базирания в Берлин Германски институт за икономически изследвания.

От своя страна Атина се бори да запази своята самостоятелност при вземането на решение за съдбата на своите банки. Според представители на еврозоната пряката рекапитализация на банките в Гърция от спасителния фонд е една от възможностите. Това би осигурило на органа, базиран в Люксембург, пряк дял в банките и по-голям контрол върху тяхното бъдеще. Това ще насочи Гърция по-близо до кипърския модел.

Гладът за пари в икономиката и заплахата от излизане от еврозоната правят маневрите на Атина значително ограничени. Един от представителите на еврозоната обобщава настроенията: “Каквото и съчувствие да имаше към Гърция, то се изпари”.