fallback

Европейският съюз: Рестартиране

Brexit носи нов шанс за рестартиране на европейската политическа система, който не бива да изпускаме, коментира Енрико Лета

08:14 | 05.08.16 г. 19
Автор - снимка
Редактор

Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно саморестартиране през следващите няколко месеца, той ще поеме по пътя към необратим упадък. Моментът, за да се избегне това е кратък, а реакцията трябва да бъде бърза и смела, коментира за POLITICO бившият премиер на Италия Енрико Лета.

Brexit бе шок, но последствията от него са дори по-сериозни. Британското решение – първо и най-вече британски проблем, се разглежда като широкоразпространено отхвърляне на Европа с всичките ѝ нечестни и изключително вредни странични ефекти, които тя носи.

Европейците на континента имаха изключително различни реакции, които бяха последвани от прекомерна пасивност – сякаш подход тип „да продължим както обикновено“ ще бъде достатъчен, за да се управлява събитие от подобно историческо значение.

На 16 септември ще се проведе среща на ЕС на високо равнище в Братислава. Движим се към нея обвити в тъмнина и с изключени фарове, сякаш можем да позволим срещата да приключи с традиционните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери насърчават...“.

Истината е, че щеше да бъде нужно дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция дори ако Великобритания не бе гласувала за Brexit. Решението просто предлага още по-убедителни причини този процес да бъде стартиран.

Занимаваме се с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за себе си и за останалата част от Европа. Но трябва да се съгласим, че Brexit може да помогне на ЕС да признае, че не може повече да продължава по същия начин.

Твърди се, че никога не трябва да се изпускат възможностите, които една криза предлага. А това никога не е било по-вярно от сега. Всяка реакция трябва рязко да разграничи развода от свежия старт. За оставащите 27 страни в ЕС – и особено за онези 19 в еврозоната, фокусът трябва да остане върху втория изход.

Разводът ще бъде сложен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволява той да обуславя рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде управляван с професионализъм и безпристрастност. На кратко – трябва да бъде сведен до правен въпрос.

Свежият старт, от друга страна, трябва да бъде изпълнен с възможно най-голямата политическа и емоционална сила. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да гарантират, че ЕС може по-добре да защитава гражданите си, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност.

Усилията трябва да започнат със самото евро, чиято пълна ревитализация е най-важната цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нови кризи.

Бездната, която разделя европейското общество, крие корените си в разрива между победителите и загубилите в глобализацията.

Преди финансовата криза от 2008 г. победителите бяха мнозинство и това доведе до погрешното схващане, че останалата част от населението – изгубилите, са просто нещастен страничен ефект.

Събитията оттогава насам опровергаха тази получила се мъдрост. Страхът надделя и мнозина, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начин да изразят желанието си за завръщане към „добрите стари дни“.

Те основаха партии, които засилиха страховете им и с които изразяват тези си опасения все по-силно и все по-целенасочено. Във Великобритания успяха да доведат до най-шумната стъпка назад: Brexit.

Идеята за завръщане към добрите стари времена е чиста заблуда. Светът е продължил напред. Когато Великобритания се присъединява към Европейската икономическа общност, Китай представляваше 1% от световната икономика. Днес той формира една пета от глобалния БВП – или колкото цяла Европа.

Също така би било грешка днешните пукнатини да бъдат замазани и да не се реши все по-засилващото се неравенство.

За лидерите на ЕС да не се вслушат в поуките от последните събития би било възможно най-лошата реакция. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани.

Рестартиране на ЕС трябва отново да разпали обществения ентусиазъм във времена, в които кризата и несигурността са унищожили възприятието за постепенен, но неизбежен и универсален напредък.

Това ни дава възможност да се завърнем към корените на европейския идеал, който през последните години загуби посоката си и се превърна в бюрокрация.

Това е моментът, в който държавното управление трябва да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към представителите си, защото търсят увереност и искат сигурност и защита, пише Лета.

Нашата политическа система в Стара Европа, макар и проядена отвътре по други начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Не трябва да си позволим да пропуснем този шанс.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:33 | 14.09.22 г.
fallback
Още от Европа виж още