Кьоре: Трябва яснота за гръцкия дълг, преди Атина да получи достъп до пазарите

Гърция няма да си върне стабилния достъп до международните дългови пазари, ако кредиторите на облекчат условията по изплащането на задълженията на Атина. Това коментира Беноа Кьоре, член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от Bloomberg.

„Страната няма да може да си върне солиден дългосрочен достъп до пазарите без яснота за това колко е устойчив гръцкият дълг“, каза Кьоре пред евродепутати в Брюксел.

Той допълни, че Международният валутен фонд (МВФ) трябва да остане изцяло ангажиран в спасителната програма за Гърция, за да се гарантира честно третиране при преговорите.

„Има сериозни опасения за устойчивостта на гръцкия публичен дълг“, каза Кьоре. „Надяваме се на решение, което да увери пазарите, да върне доверието в динамиката на публичния дълг и да позволи пълно участие на МВФ в програмата – това ще увеличи надеждността на самата програма, както и да се възстанови достъпът на Гърция до пазарите преди да приключи програмата през юли 2018 г.“, допълни той.

МВФ води преговори с европейските кредитори на Гърция, като фондът, базиран във Вашингтон, настоява конкретни мерки за облекчаване на условията преди да предоставя допълнителни кредити. Макар че МВФ признава, че номинална подстрижка на гръцкия дълг не е вероятна, фондът поиска отстъпки по условията за изплащане, включително удължаване на матуритета и таван на лихвите.

Според германския финансов министър Волфганг Шойбле източникът на гръцките проблеми е липсата на конкурентоспособност, а не високите нива на задлъжнялост. Шойбле повтори и призива си за принос от страна на МВФ към спасителната програма за Гърция.

Bloomberg припомня, че ЕЦБ изключи гръцките облигации от програмата си за изкупуване на активи, тъй като липсват допълнителни гаранции и яснота за устойчивостта на дълга.

Гърция продължава да изпитва проблеми с дълга, въпреки отписването на над 100 млрд. евро дълг от страна на частните кредитори, което е най-голямото отписване на задължения в историята въобще. Страната беше първата в еврозоната, която поиска помощ през 2010 г., и днес също е единствената, която разчита на спасителните планове, за да поддържа относителна стабилност. Същевременно Атина води трудни преговори с партньорите си във валутния съюз за условията и политиките в спасителния план.