Опасенията за Grexit – излизането на Гърция от еврозоната, се възобновяват, пише в свой анализ европейското издание Politico. Преди две години на власт в южната ни съседка дойде лявата СИРИЗА с обещанието за край на икономиите. Само няколко месеца по-късно обаче лидерът ѝ и премиер на страната Алексис Ципрас трябваше да забрави обещанията си и да подпише трето споразумение на стойност 86 млрд. евро.
Гръцкото издание „Катимерини“ коментира, че правителството на СИРИЗА дори не отбеляза официално втората годишнина от своето управление. Премиерът даде интервю за „Ефимерида“, в което обеща след края на програмата Гърция да не прилага повече мерки за икономии.
Политическата апатия вече се проявява в страната. Politico цитира думите на Христос Коцакис, продавач в павилион в центъра на Атина, според когото гърците са „отвратени от политиците“. „Няма значение за кого гласуваме, всичко остава същото. Леви или десни, нищо не се променя и Ципрас не е различен“, казва той.
Към вътрешните проблеми на СИРИЗА и нарастващата заплаха от предсрочни избори трябва да се добави и натискът от страна на кредиторите. Първият преглед на изпълнението на мерките, предвидени в спасителната програма, се проточи с месеци. Изглежда, въпреки надеждите на Атина, подобна ще бъде ситуацията и с втория преглед.
Нещо повече, един от кредиторите – Международният валутен фонд (МВФ), заплашва с напускане на програмата. Институцията смята, че фискалните цели, поставени пред Гърция, са неизпълними и настоява и за орязване на дълга. В замяна на това обаче от Фонда смятат, че страната може да намали още своите публични разходи.
Атина би трябвало да лобира МВФ да остане в програмата заради позициите на институцията за дълга и фискалните цели, но част от обещанията на управляващите са да няма допълнителни мерки за икономии извън вече подписаните в споразумението. Затова и правителството направи няколко опита да се отърве от МВФ досега. В последните месеци обаче управляващите в Гърция изчакват действията на фонда.
Именно вероятното напускане на МВФ отново събужда опасенията за Grexit. Новите обстоятелства ще означават пренаписване на програмата и нейното прегласуване – рисково действие що се отнася до Бундестага на фона на предстоящите през септември избори в Германия. Според източници на изданието в Берлин подобен вот ще донесе активи за евроскептичната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).
Като възможен План Б се обмисля участието на Европейския стабилизационен механизъм (ESM) в гръцката програма. Няма как обаче на дневен ред да не се върне и старата идея на германския финансов министър Волфганг Шойбле за временно замразяване на членството на Гърция в еврозоната, опасяват се в банковите среди в Атина.
Темата за гръцките дългове ще бъде водеща по време на днешното заседание на Еврогрупата. Очакванията са, че няма да се стигне до финализиране на втория преглед на програмата. Изпълнението на реформите от страна на Атина трябва да освободи нови парични траншове по програмата, а и да позволи включването на Гърция в програмата за стимули на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В периода между януари и юли 2017 г. гръцкото правителство има да плаща стари задължения и лихви в размер на 13 млрд. евро, изчислява Politico. Според гръцки анализатори парите в хазната ще стигнат за първите пет месеца на годината.
09:00 | 14.09.22 г.