Време ли е Великобритания да сложи край на икономиите?

Британското правителство трябва да представи новия си бюджет чак през есента, но дебатът около него вече се разгоря заради заплащането в частния и в публичния сектор. По пътя към Brexit войнствено настроеният министър-председател Тереза Мей ще трябва да избере дали да направи обратен завой или да защити политика, която е както непопулярна, така и ненужна, коментира екипът на BloombergView.

За съжаление на Мей по-смисленото решение е обратният завой.

От години сред британските консерватори цареше силното убеждение, че бюджетният дефицит трябва да бъде елиминиран до 2020 г., ако не още вчера. Някои тори вече са готови да се откажат от този начин на мислене, други все още поддържат тази позиция.

В изказване пред парламента в сряда Мей застана твърдо на страната на икономиите. "Гърция ви показва докъде води липсата на фискална дисциплина", каза тя. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин не се трогна. Той отхвърля „епидемията на ниските заплати“ и твърди, че 1-процентовото ограничение на ръста на заплатите в публичния сектор трябва да бъде премахнато.

Корбин има право. Британските служители усещат все по-голям натиск, особено в публичния сектор, заради ускоряващата се инфлация отчасти вследствие на поевтиняването на паунда заради Brexit. Заплащането на държавните служители е само едно от множеството искания към държавния бюджет. Националната здравна служба, например, е в състояние на постоянна криза – средствата за грижата на възрастните и други нужди са тревожно неадекватни. Списъкът на други заслужаващи си разходи е безкраен. Опитът да се отговори на тези искания наистина ще бъде формула за фискален срив.

Правителството трябва да приоритизира. Където са нужни по-високи заплати, за да се наемат и запазят служителите във важни услуги, нека да се повишат. Където са нужни допълнителни публични разходи, за да се осигури жизненоважна инфраструктура, да се подтикне производителността или да се подкрепи растежът, нека да има инвестиции.

В такива случаи по-високите данъци или по-високите публични заеми могат да бъдат оправдани. Ако ограниченията и таваните бъдат използвани по начин, който прави тази необходима гъвкавост невъзможна – и то не като спешни мерки, а като система на дългосрочен контрол – те ще причинят повече вреди, отколкото ползи.

Възприемането на общи икономии от Мей, между другото, е лоша политика, освен че е лоша икономика. Повечето британски избиратели са забравили, или никога не са преживели, унищожителните последствия от разточителните публични разходи. Ето защо експанзивните обещания на Корбин са по-популярни, отколкото човек би очаквал.

Времето за промяна на фискалната стратегия със сигурност едва ли е благоприятна. Brexit стресна инвеститорите, давайки на правителството по-малко пространство за маневри. Дори и така, правителството не трябва да бъде парализирано – и не трябва да твърди, че внимателната гъвкавост ще направи страната друга Гърция.

Целенасочените разходи за подобряването на жизненоважни услуги и стимулиране на бъдещия растеж са добра политика и най-добрият буфер на Великобритания срещу опасностите по пътя, твърдят анализаторите.