Брюксел ще затегне наблюдението над чуждите придобивания в ключови сектори

Брюксел ще поиска по-строго наблюдение на чуждестранните придобивания в Европейския съюз (ЕС) заради опасенията за засилващите се китайски инвестиции във високотехнологичното производство, енергетиката и инфраструктурата в Европа, съобщава Financial Times.

Мерките за затягане контрола върху придобиванията в ключови сектори се очаква да бъдат обявени в речта на председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер през септември, посочва изданието.

Въпросът влезе в политическия дневен ред в Европа заради нарастващите опасения, че Китай може да си осигури технологично предимство като придобива европейско ноу-хау, а същевременно налага значителни ограничения пред европейските инвеститори на вътрешния си пазар.

Днес се очаква САЩ да започнат разследване заради права върху интелектуална собственост – първото действие на президента Доналд Тръмп срещу Китай, заради подобни опасения, посочва изданието.

Към момента само 13 от 27-те държави членки на ЕС са въвели официални правила за мониторинг на инвестициите и придобиванията и оценяват дали инвестициите не заплашват националната сигурност.

„Има усещане, че трябва да засилим арсенала за преговори с Пекин“, коментира Андре Сапир от Института Брюгел.

Лица, запознати с разговорите за мерките, коментират пред изданието, че плановете предвиждат подобряване на координацията на съществуващите национални правила и насърчаване въвеждането на подобни критерии навсякъде в ЕС.

ЕК обмисля и по-противоречиво предложение за въвеждане на единен механизъм за наблюдение на инвестициите в ЕС, който да се прилага и за компании, получили европейско финансиране.

Говорител на ЕК коментира, че Брюксел осъзнава опасенията, свързани с чуждестранните придобивания в стратегически сектори. Заради това Юнкер е поискал от няколко от еврокомисарите да предложат първите възможни действия, които ще бъдат представени в речта му през септември.

Като цяло напрежението е най-сериозно заради придобиванията на китайски държавни компании. Същевременно няма никакъв напредък в преговорите с Пекин по инвестиционна сделка, която да позволи засилване присъствието на европейски инвеститори на китайския пазар. 

Данни на Института Mercator за китайски науки и на Rhodium Group показват, че китайските преки инвестиции в ЕС достигат около 35 млрд. евро през 2016 г., което е с две трети повече спрямо предходната 2015 г.

FT посочва, че американската Комисия за чуждестранни инвестиции отдавна има право да налага забрани на някои придобивания, с което предотврати сделки на компании от ранга на Huawei. Преди няколко месеца със свое решение комисията спря и придобиване на германски производител на чипове от китайска компания по съображения за националната сигурност.

През миналата година Австралия въведе специални мерки също заради засилените китайски инвестиции в страната. Органът, който преценява чуждите инвестиции, ще разглежда и придобиванията в сферата на инфраструктурата.

Европейският парламент (ЕП) и президентът на САЩ Еманюел Макрон призовават от известно време насам ЕС също да предприеме мерки. Германия също вече е по-благосклонна към такава идея.

Лидерите на ЕС обаче стигнаха до сериозен сблъсък в мненията си докъде биха могли да стигнат с тези мерки на заседанието им през юни. Скандинавските страни, Испания, Португалия и Ирландия са против призивите за въвеждането на европейски механизъм за ограничаване на чуждите инвестиции в ключови сектори от икономиката.

Все пак тогава се стигна до съгласие ЕС да анализира вложенията от трети страни в стратегически сектори, но при пълно зачитане на компетенциите на отделните държави членки.

Едната от опциите е ЕК да предложи необвързващи насоки за координиране на мониторинга, осъществяван от отделните държави, а другата е по-амбициозна – да предложи единна регулация. Тя обаче ще трябва да получи одобрението на ЕП и на всички държави от ЕС.