Летните илюзии в Европа се топят с настъпването на новия политически сезон

Европейските лидери се страхуваха от 2017 г.: от настъплението на популизма, икономиките в застой, недоволството на избирателите и разрастването на евроскептицизма, пише Гавин Хюит от BBC.

Но тези неща не се случиха. Европа си отдъхна и дори дръзна да си помисли, че доверието в европейския проект е възстановено. Развоят на събитията през 2017 г. всъщност показа колко неща са се променили. Основният катализатор на европейската кауза се оказа Доналд Тръмп.

Каквито и да са разочарованията им от Брюксел, онези, които привеждат доводи в полза на задълбочаване на европейската интеграция, възприемат "виенското колело" на президентското му управление като подкрепа за каузата им, а някои страни от ЕС се опитват да направят още по-крепка европейската прегръдка.

Смята се, че повратната точка тази година е избирането на Еманюел Макрон.

Политическата платформа на кампанията му за френския президентски пост беше открито проевропейска. Той обеща промяна: да реформира склерозиралата френска икономика, да вдъхне нов живот на европейския проект и на френско-германските отношения.

Сега, в дните на лятната жега, инерцията е изгубена. Меденият месец свърши. Популярността на президента Макрон рязко спадна под 40 процента. След три месеца на поста, бившият президент Никола Саркози се радваше на одобрение от 67 процента.

Във Франция се разиграва познат сценарий. Нов президент планира да реформира тромавия трудов кодекс, като улесни наемането и уволняването на работници. Някои профсъюзи се опасяват, че правата им на колективно пазарене биват саботирани. Планират се стачки и протести.

Дори докато се готви да обяви подробностите от плана си тази седмица, Макрон не може да скрие своите съмнения. "Франция е неподлежаща на реформиране държава. Това е страна, която мрази реформите", казва Макрон. Партията му разполага с голямо парламентарно мнозинство, но както и в миналото, битката за бъдещето на Франция ще се води на улицата.

Съдбата на президента Макрон е напомняне, че антисистемните настроения не са отслабнали, предаността на избирателите няма дълбоки корени и лесно сменя посоката си.

Нова проверка на европейското обществено мнение се задава на 24 септември, когато пред урните ще се явят германците. Дебатите засега са приглушени. Нещата не са се променили особено от 2013 г. насам, когато кампанията се въртеше около здравата ръка на Ангела Меркел. Сега тя отново води в допитванията - като кандидат не на реформата, а на стабилността.

Има много обаче, по което да се спори: ниските надници, рушащата се инфраструктура и измамите в автомобилната промишленост. Някои от големите германски автомобилостроители са изправени пред нови обвинения в тайни споразумения след скандала с вредните емисии на някои дизелови автомобили.

Във външнополитически план германското ръководство не показва склонност да бъде нещо повече от стожер на ЕС.
Кризите по-скоро се поставят под контрол, вместо да се решават. Г-жа Меркел заяви, че приемането на един милион бежанци през 2015 г. никога няма да се повтори.

Германският канцлер е зависима от това турският президент да държи бежанците далеч от първата страница (на вестниците). Ако той не одобри действията на Берлин, турската брегова охрана може да си затвори очите за корабите с мигранти, които отплават от Турция за Гърция.

Не е съвпадение, че миналата седмица броят на мигрантите, пристигащи в Гърция, отново нарасна след изострянето на германско-турските отношения неотдавна.