Китайските инвестиции се превръщат в сериозна тревога за Меркел

Преди две седмици в реч в малък град близо до Балтийско море германският канцлер Ангела Меркел намекна за "огромното предизвикателство" към германската индустрия, породено от Китай.

Справянето с това предизвикателство заема централно място в Берлин след натрупания от китайския милиардер Ли Шуфу дял от 9 млрд. долара в компанията майка на Mercedes-Benz – Daimler, пише Bloomberg.

Внезапната поява на Ли Шуфу като най-голям акционер в луксозния автомобилен производител разкри дилемата за администрацията на Меркел: кои инвестиции са добре дошли и какво да правим с тези, които не са?

Tази трудна главоблъсканица занимава все повече политически лидери в цяла Европа. Китайските инвестиции в Европа се разпростират от главното пристанище на Гърция до операторите на електроенергийни мрежи, планирана високоскоростна железопътна връзка между Белград и Будапеща, мост в Хърватия и дори италиански футболни клубове.

Daimler е последната от дългия списък от германски цели за китайските инвеститори. Първото алармиране беше Kuka AG, производител на роботи, закупен от китайската компания Midea Group Co. през 2016 г. Планираното поглъщане на производителя на полупроводниковото оборудване Aixtron SE се случи през същата година.

Миналата седмица правителството заяви, че проучва офертата на Китай за 20-процентен дял в 50Hertz Transmission GmbH, мрежа от ултрависоко напрежение, която е крайъгълен камък на прехода на Германия към възобновяема енергия.

"Китайските инвестиции се увеличават в много стратегически сектори", заяви в интервю за телевизия Bloomberg миналия месец германският заместник-министър на икономиката Матиас Махниг.

Още преди да се насочи към Daimler, Китай и стратегическият му подход към Европа станаха основна глобална грижа на канцлера, според старши служител от германското правителство, близък до Меркел. Това е тема, която очевидно я притеснява: тя говори за навлизането на Китай в Европа най-малко в три публични изказвания през изминалия месец, подчертавайки необходимостта Европа да засили бдителността си и да "говори с един глас" относно политиката на Китай.

Тези опасения не се ограничават до Германия. „Китайският път на коприната“ разделя европейските правителства на два лагера: тези, които предимно в Централна и Източна Европа я подкрепят безусловно, и такива като Франция, Германия и Обединеното кралство, които са по-предпазливи в подкрепата си поради липсата на реципрочен достъп до китайските пазари.

Германия, Франция и Италия сега поемат водеща роля в стремежа за по-строг контрол на външните инвестиции, като по-конкретно се има предвид Китай.