Въпреки шумното възмущение във връзка със случая "Скрипал" заради Brexit е все по-малко вероятно бившите приятели на Великобритания да ѝ окажат своята подкрепа, коментира Саймън Тисдал от в. "Гардиън".
На западните политици им отне доста време да проумеят измеренията на заплахата, която представлява Русия под управлението на президента Владимир Путин. Някои в Лейбъристката партия още не са го направили. Докато Тереза Мей навлиза в открита конфронтация с Москва, е ясно също, че решаването на конфликта, предизвикан от престъплението в Солсбъри, може да отнеме години.
Студена или гореща, открита или прикрита, тази война ще бъде дълга и Великобритания ще се нуждае от всичките си приятели и съюзници, за да надделее над един безмилостен противник. Дали ще получи искрена, достатъчна и навременна подкрепа обаче е въпрос, пораждащ сериозни съмнения.
Не става дума само за Солсбъри, разбира се. Путин пресича неприкосновени граници - в страната си и в чужбина - все по-безнаказано, откакто се издигна на позиция с национално влияние през 1999 г. Той изгради репутацията си с брутална умиротворителна кампания в Чечения, аргументирана с поредица подозрителни бомбени експлозии в жилища. Бившият руски агент Александър Литвиненко, по-късно убит в Лондон, обвини за взривовете руската Федерална служба за сигурност и, косвено, Путин.
Оправданото усещане за слабост, колебания и разделение на Запада оттогава насърчават Путин да следва схема на ескалиращо агресивно поведение. Главните му проявления включват войните в Грузия и Украйна, кибератаките срещу страните от НАТО, намесата в избори, операции за дестабилизация, както и кървавата сирийска интервенция.
Путин е насърчаван още повече от господството си в Русия, постигнато чрез манипулиране на избори, превръщането на Думата в безкритично приемащ закони орган и елиминиране с различни средства на водещи опоненти, критици и свободни медии. Борис Немцов, либерален реформатор, убит през 2015 г., и разследващата журналистка Анна Политковская, убита през 2006 г., са само две от имената в дълъг списък, който може в крайна сметка да включи и Сергей и Юлия Скрипал.
Зад действията на Путин личи усещане за руската изключителност, за това че Русия е някак различна и не е обвързана със законите и задълженията на изградения върху правила международен ред, въведен след 1945 г.
Поведението му е застинало в епохата на доминиращата съветска свръхсила. Причините за това поведение обаче са по-дълбоки. Царистка Русия от 19-ти век едновременно завижда и подражава на Европа. След революцията от 1917 г. тя се самоопределя в противопоставяне на Запада. Путин възроди тази традиция.
До много скоро западните лидери отказваха да повярват на собствените си очи - и на разузнавателните агенции. Има причини за това късогледство и не всички те са лоши, пише авторът. В единия край на спектъра е неподправеният ужас, че възправянето срещу Путин може да доведе до някакъв вид военна конфронтация с опасен, параноичен лидер, който този месец дори се похвали със страховития арсенал от ядрени оръжия на Русия.
Има ги и обичайните стратегически и дипломатически съображения: Русия е влиятелен фактор при важни международни въпроси като Северна Корея и Иран. Освен това съществуват сериозни бизнес и търговски интереси. А най-сетне идва и пълното политическо самодоволство.
Джордж Уокър Буш каза, че е надникнал в душата на Путин, а после е открил черна дупка. Наивният Барак Обама се опита "да рестартира" отношенията с Русия, но планът му претърпя крах. Доналд Тръмп, на свой ред, е всеизвестен путинофил, но никой всъщност не знае защо.
Упоритият отказ на Тръмп да критикува пряко Путин - независимо дали става въпрос за използване на химически оръжия в Сирия или за тайни кампании за подкопаване на американските избори - говори, че руският лидер упражнява някакво въздействие върху него, може би поради някогашен бизнес, свързан с Русия. Федералното разследване на Робърт Мълър може да хвърли повече светлина върху това.
Германия, която хронично зависи от руската енергия (почти 40 процента от вноса ѝ на петрол и 35 процента от газа през 2016 г. е дошъл от Русия), има очевидни уязвими места в случай на конфронтация. При Франция са заложени търговски интереси. Мнозина в Италия искат отменяне на санкциите, наложени от ЕС заради Крим. И т.н., и т.н.
Така че, когато Тръмп уверява Тереза Мей в своята безрезервна подкрепа, тя трябва да приема думите му крайно скептично, пише Тисдал. Тръмп говори много, но по-важно е това което прави или не прави. Дотук той даде на Путин картбланш, отказа да задейства санкции на Конгреса за намесата в изборите, прие мълчаливо незаконната руска окупация на Крим и разкритикува и подкопава НАТО, последната защитна линия на Великобритания. Дотук - не много добре.
А когато френският президент Еманюел Макрон говори за "солидарност", Великобритания трябва да бъде нащрек. Тази любима на французите дума може да означава и всичко, и нищо. Сходен скептицизъм трябва да прилага към проявите на подкрепа от Брюксел и други столици от ЕС. Списъкът на случаите, когато Европа е предприемала единни, безкомпромисни действия в отговор на големи международни предизвикателства, не е впечатляващ. Вижте само как е по въпроса за Сирия. Европа, колективно, говори внушително. Тези моменти обаче са редки и подсмихващият се човек в Кремъл го знае.
Обединяването на тези приятели и партньори в сплотен съюз, способен да укроти Путин и да предизвика значителна промяна в поведението му, е прекалено трудна задача за Мей. А сега, по изключение, това е още по-проблематично поради Brexit. Да се очаква, че лошото чувство около не особено приятелското напускане на Великобритания няма да повлияе върху бъдещето на европейското сътрудничество в подобни случаи, е самозаблуда. Естествено всички са съгласни, че случилото се в Солсбъри е престъпление. Всъщност обаче, да се направи нещо, за да се помогне на практика на напускащите Евросъюза британци, особено ако то вреди на националните интереси, е съвсем друга работа.
Стигне ли се до конкретни действия, изглежда малко вероятно Тръмп и Европа да окажат на Мей пълната подкрепа, от която тя отчаяно се нуждае, изправяйки се срещу един от най-безскрупулните и опасни лидери. Войната ще е продължителна, при това не само с Русия, завършва Тисдал.
/БТА/
07:27 | 13.09.22 г.