Икономическото забавяне в Германия може да се окаже полезно за Европа?

Германското икономическо забавяне, без съмнение негативно за Европа в краткосрочен план, би могло да бъде полезно в по-дългосрочен, смекчавайки разрива между икономически по-силния Север и отслабения Юг по повод политиките за подкрепа на растежа, пише в. Wall Street Journal, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Макар Германия да формира почти една трета от цялата икономическа активност в еврозоната, през първото тримесечие на 2019 г. нито една икономика на страните членки на Европейския съюз, с изключение на Италия, не бележи по-бавен растеж от нея. Това поставя Германия повече в синхрон с останалата част на региона на фона на охлаждащия се глобален растеж, несигурността около Brexit и търговското напрежение между САЩ и Китай.

Загубата на инерция в най-голямата европейска икономика би улеснила гуверньора на Европейската централна банка Марио Драги и неговия наследник да убедят скептичната германска общественост в необходимостта от по-дълъг период на ниски лихвени проценти или увеличаване на държавните разходи, твърдят анализатори.

Германската икономика нарасна с едва 0,7% през 12-те месеца до март, изоставайки значително от 2,4-процентния ръст в Испания, а дори и от темпото на Великобритания (1,8%). Най-голямата европейска икономика се оказа и най-потърпевша от глобалната несигурност заради зависимостта си от износа, който представлява около 47% от нейната икономическа продукция. За сравнение САЩ изнасят около 12% от произведените у дома стоки.

Германският пазар на труда, доскоро един от стълбовете на устойчивост, също показва сигнали за отслабване.

Германското правителство разполага със значителни възможности за увеличаване на разходите, като през последните пет години има бюджетни излишъци. Настоящата икономическа ситуация в страната доведе до дебати за това как да се използват държавните разходи и необходимостта те да бъдат насочени към подпомагане на големи икономически проекти, включително преход към цифрова икономика и засилване на производството на електрически превозни средства.

„В период на спадове е по-лесно за законодателите да убедят германците за нуждата от въвеждане на стимули, макар все още да има дълбок скептицизъм“, посочи Йорг Крамер, главен икономист в Commerzbank във Франкфурт.

Германските власти отдавна се противопоставят на международните призиви за стимулиране на икономиката, като позицията им започна да се смекчава тази година.

Гуверньорът на германската централна банка Йенс Вайдман подкрепи и двете стъпки на ЕЦБ през 2019 г. за вливане на свежи стимули в икономиката на еврозоната, за разлика от 2016 г., когато германската икономика беше най-бързо растящата развита икономика и той се противопостави на политиките на ЕЦБ. Подкрепата на Вайдман улеснява централните банкери в момент, в който арсеналът им вече започва да се изчерпва.

Правителството на германския канцлер Ангела Меркел предпазливо стартира разхлабването портфейла след години, в които на фокус беше изплащането на държавния дълг. Публичните инвестиции ще достигнат рекордните около 40 млрд. евро през следващата година в сравнение с 25 млрд. евро през 2014 г.

Бизнес лидерите в Германия също настояват за повече публични инвестиции, които да адресират дефицита в технологиите.

„Промяна на посоката е необходима, правителствените политики вредят на бизнеса“, посочи Дитер Кемпф, президент на Федерацията на германските индустрии, по време на своя реч миналия месец.

И все пак негативните данни от Германия няма да са най-добрата предпоставка за намирането на консенсус относно политиките за стимулиране в еврозоната.

„Би било жалко, ако лошите новини за Германия се окажат добри за Европа, давайки възможност за споразумение за общи политики“, посочи Стефан Герлах, бивш подуправител на Ирландската централна банка.