Промяната в Русия може да дойде по-скоро след социални искания

В епизод, който би бил смешен, ако някой го прочете в творбите на Николай Гогол или Михаил Салтиков-Шчедрин, но всъщност е мрачна илюстрация на екологичната болест на Русия, управата в сибирски град миналата година беше порицана за боядисване на снега в бяло. Замърсяването във въгледобивния район е толкова ужасно, че снегът вали примесен със сажди и пепел. Длъжностните лица отговориха по типично руски провинциален бюрократичен начин, буквално замазвайки проблема, който се чувстваха безпомощни да разрешат, пише Тони Барбър за Financial Times.

Защитата на околната среда е един от няколкото фронта, по които се очертават линии на конфронтация между все по-неспокойната руска общественост и властовия апарат на президента Владимир Путин. Десетки протести се проведоха в цяла Русия срещу плановете за изграждане на огромни сметища в провинцията за боклук от района на Голяма Москва и други градове. Къкрещите източници на недоволство включват инфлацията, стагниращия жизнен стандарт, вдигането на възрастта за пенсиониране, новите пътни такси за шофьори на камиони и усилията за контрол на социалните медии.

Ако настъпят политически промени в Русия, те може да произтекат по-скоро от това усещане за раздразнение в ежедневието, отколкото от по-тесните призиви за демократична реформа, отправяни от най-гласовите критици на Путин. Наистина, седмичните демонстрации в Москва в подкрепа на свободните местни избори привлякоха повече хора от когато и да било след зимните вълнения през 2011-2012 г. Гневът срещу ареста на Иван Голунов, разследващ журналист, по скалъпени обвинения за наркотици, подчерта общественото възмущение от недосегаемостта на полицията и разузнавателните служби.

Една от причините за ограниченото въздействие на московските протести е, че досега те не успяват да интегрират оплакванията на руското общество относно, да речем, влошаването на околната среда и разходите за живот. В призива си за истински честни избори те приличат на миналогодишните протести в Полша срещу наложените от правителството промени в съдебната система, насочени към затягане на политическия контрол върху съдилищата. И двете са достойни каузи, но и на двете липсва широката привлекателност, която идва от изразяването на най-големите опасения на обществото.