Защо Испания стана неуправляема?

Испания официално е европейски шампион по най-чести избори. Някои дори казват, че е световен шампион. С указ, публикуван на 24 септември в Държавен вестник, крал Фелипе VI нареди разпускането на парламента и свикването на избори на 10 ноември. Те ще бъдат вторите тази година и четвъртите от 2015 г. насам. Между финансовата криза и каталунската криза Испания затъна в безпрецедентна политическа нестабилност след завръщането на демокрацията, пише френското издание на списание Slate.

„Страна е осъдена на повторение на изборите на 10 ноември“. Със сериозен тон и мрачно изражение на 17 септември премиерът на временното правителство Педро Санчес се появи зад бюрото си в двореца Монклоа, за да обяви окончателния провал на опитите за сформиране на правителство. Близо пет месеца по-рано, на 28 април, политическата му формация, Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) спечели парламентарните избори, като си осигури 123 места в парламента.

Далеч от необходимите 176 места за абсолютно мнозинство, партията трябваше да събере още 53 гласа в законодателния орган, за да може правителството й да бъде одобрено.

Преговорите с „предпочитания им партньор“, радикалната лява партия Подемос, буксуват заради състава на правителството. Лидерът на радикалната левица Пабло Иглесиас иска министерски постове в правителството. Социалистите предпочитат да управляват сами, подкрепяни отвън от Подемос. Партията на Пабло Иглесиас разполага само с 42 места.

За постигането на абсолютно мнозинство евентуална коалиция между ИСРП-Подемос трябваше да разчита на подкрепата на по-малки партии. Между тях има сепаратисти, които вече свалиха последните две правителства и предизвикват силното недоволство на голяма част от испанското общество. Затова подкрепа от тях за сформиране на правителство може да се окаже проблематична.

Серапатистите вече предизвикаха рухването на предходното социалистическо правителство и са мразени от част от обществото. Колкото до Алберт Ривера, лидер на дясноцентристката партия Сиудаданос, която има 59 места в парламента, той изключва възможността за споразумение с ИСРП, определена като политически опонент заради предполагаемата й близост със сепаратистите.

Блокажът обаче е само последният епизод от политическа криза с много по-дълбоки корени. Трябва да върнем лентата назад, за да разберем как Испания стигна дотук.

Произходът на проблема

През 2007 г. ипотечната криза разтърсва САЩ. Тя повлича световната икономика и удря тежко Испания, която по онова време е управлявана от социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро. През 2010 г. страната регистрира безработица от близо 20%. Младежката безработица надхвърля 40%.

По онова време ИСРП и консервативната Народна партия се редуват във властта след връщането на демокрацията през 1977 г. след края на диктатурата на Франсиско Франко. „До 2014 г. двете партии събираха най-малко 70% от гласовете“, обяснява Мария Хосе Канел, преподавател по политическа комуникация в университета Complutense в Мадрид. През 2008 г., по време на изборите, довели до избирането на Сапатеро, ИСРП печели 169 места, а Народната партия – 154 места. Останалите формации трябваше да си поделят останалите 27 места.

Резултатите даваха ясно мнозинство, а малките партии можеха да се притекат на помощ на една от двете големи политически формации, но тежестта им оставаше много ограничена.

В разгара на икономическата криза се ражда Движението на възмутените. В страна, разтърсвана от финансовата криза, групата се събира всеки ден на огромния площад Пуерта дел Сол в центъра на Мадрид, за да протестира срещу политиката за строги икономии на управляващите. „Подемос произлезе от Движението на възмутените през 2014 г.“, обяснява д-р Хайме Фери Дура, декан на факултета по политология и администрация в Complutense.

Всичко се преобръща през 2014 г. по време на изборите за Европейски парламент през май. „Испания престава да гласува по традиционен начин“, казва Мария Хосе Канел. До този момент испанците гласуваха по семейна традиция или следваха тенденцията в социалните слоеве, към които принадлежат. През 2014 г. те започват да гласуват за програма, за резултатите на даден екип или за да накажат политиките на управляващите, затънали в корупция.

Подемос влиза в политиката с гръм и трясък. Движението е официално учредено като партия през март. „То печели пет места в Европейския парламент, като е подкрепено от 1,2 млн. избиратели“.

Събитието има катализиращ ефект. Партия Сиудаданос, създадена през 2006 г. в Каталуния, за да се бори с национализма в областта, е напът да постигне възход. Тя защитава испанската идентичност в региона и единството на страната. „Примерът на Подемос през 2014 г. кара Саудаданос да заеме място на национално равнище. Членовете на партията се позиционират в центъра, без да се определят ясно. Говоренето им е либерално по отношение на икономиката и прогресивно по социалните въпроси“, казва Мария Хосе Канел.