Защо Испания стана неуправляема?

Абсолютното мнозинство вече не съществува

Неделя, 20 декември 2015 г. Всичко е готово за първия епизод от дългата политическа комедия. Мариано Рахой от Народната партия, който по онова време се бори за преизбиране на премиерския пост, новият лидер на ИСРП Педро Санчес и двама млади претенденти – Пабло Иглесиас, лидер на Подемос, и Алберт Ривера, ръководител на Сиудаданос.

Резултатът от надпреварата – Народна партия – 123 места, ИСРП – 90 места, Подемос – 69 места, Сиудаданос – 40 места, други – 28 места. „Рахой не прави опит за преизбиране, защото няма достатъчна подкрепа. Тогава Санчес води преговори за сформиране на правителство. Той представя първо споразумение с Подемос (общо 159 депутати),  подписва споразумение и със Сиудаданос за постигане на абсолютно мнозинство. Подемос отказва да се обедини с партията на Ривера“, припомня Мария Хосе Канел.

Това е първият блокаж. След вторите избори през май 2015 г. присъдата на избирателите леко се променя – Народна партия – 137 места, ИСРП – 85 места, Подемос – 71 места, Сиудаданос – 32 места, други – 23 места. Страната пак не успява да постигне абсолютно мнозинство. Изправени пред възможността за трети избори, социалистите решават да се въздържат при гласуването на вот на доверие, за да позволят на Народната партия да сформира правителство.

Решението предизвиква вътрешни междуособици в ИСРП и Педро Санчес, който се противопоставя на въздържането от гласуване, губи лидерството си в партията.

„Новите играчи, които се появиха на политическата сцена и оспориха двупартийната система, вече не изпълняват ролята на подкрепящи партии“, казва Хайме Фери Дура. „Подемос смяташе, че може да изпревари Социалистическата партия на следващите избори“, допълва той. Малките формации вече имат амбиция за водеща роля в политическия живот, всяка от тях мечтае да сложи короната на главата си с риск да блокира страната.

10 октомври 2017 г. Множеството се събира пред Триумфалната арка в Барселона, за да присъства на речта на ръководителя на местното правителство в Каталуния Карлес Пучдемон, предавана на голям екран. Той ще обяви независимостта на територията, а няколко секунди по-късно ще я отмени. Кризата назрява от години. Този акт засилва напрежението в цялата страна.

Единството на Испания е чувствителен въпрос за редица испанци. Най-вече привържениците на десницата. От друга страна, сепаратистите искат да се отделят от кралството на всяка цена. Правителството на Мариано Рахой поема временния контрол върху местните институции въз основа на член 155 от Конституцията. Инициаторите на опита за отделяне са изправени на съд, а някои от тях са изпратени в затвора.

Пробивът на Вокс

Мариано Рахой излиза от кризата много отслабен. През май 2018 г. поредното разкритие по аферата Гюртел, огромен корупционен скандал, който опетнява Народната партия, предизвиква политическо земетресение. Когато се връща на работа след обиколка на пустинята, Педро Санчес иска вот на недоверие срещу правителството на Рахой. „Санчес не смяташе, че той ще успее. ИСРП просто се надяваше да си върне видимото място в политическия живот, след като напусна парламента за известно време“, казва Мария Хосе Канел

Сметките обаче не включват сепаратистите. „Те искаха да накажат Рахой заради член 155 и също така смятаха, че Санчес може би ще бъде по-отстъпчив по въпроса за независимостта“, допълва той. Вотът на недоверие успява. Генералният секретар на ИСРП застава начело на правителство с крехко мнозинство, разчитащо на подкрепата на Подемос и на сепаратистите от десницата и левицата.

На фона на този хаос на сцената се появява нов герой. Сантяго Абаскал, който ръководи крайнодясната партия Вокс. Без особено влияние до 2018 г., в края на лятото той пълни залите с твърдото си говорене по въпроса за Каталуния – въодушевен испански национализъм, защитаващ традиционните ценности срещу феминизма и имиграцията.

Новата крайна партия постига първи изборен успех през декември 2018 г., като печели 12 места в парламента на автономната област Андалусия. За да изтръгнат местното правителство от опеката на социалистите, Народната партия и Сиудаданос сформират правителство, разчитащо на „външната“ подкрепа на Вокс.

Каталунският въпрос разделя

Тази формула се превръща в норма. Сиудаданос се установява в десен блок, който се противопоставя челно на левия блок, обвиняван в съглашение със сепаратистите. Политическият дебат се поляризира около каталунския въпрос, който изключва почти всички други въпроси.

Скоро се появява напрежение между новия премиер и съюзниците му сепаратисти, които го наказват при гласуването на бюджета за 2019 г. през февруари, като се обявяват против. Педро Санчес няма друг избор освен да насрочи нови избори на 28 април. „Фрагментирането на гласовете и твърде крехкото мнозинство поставят сепаратистите в позицията на арбитър, който може да наклони везните в едната или другата посока“, отбелязва Мария Хосе Канел.

Изборите отново не излъчват категоричен победител. ИСРП получава 123 места, Народната партия – 66 места, Сиудаданос – 59 места и Подемос – 42 места. Вокс прави пробив, като изпраща 24 депутати. Без споразумение е невъзможно толкова шарен парламент да излъчи правителство.

„Те не пожелаха да постигнат споразумение“, обобщава Хайме Фери Дура. „Както ИСРП, така и Подемос. Отговорността е споделена. Проблемът е, че всеки опитва да дискредитира другия. В толкова поляризирана политическа обстановка, в която всички опитват да очернят опонента си, постигането на споразумение с един, означава да се компрометират в очите на останалите“, допълва той.