Брюксел се готви за битка заради плановете на ЕК за въглероден неутралитет до 2050 г.

Лидерите на Европейския съюз (ЕС) ще се опитат да постигнат споразумение по-късно днес за очертаване на пътя към климатичен неутралитет до 2050 г., привличайки скептично настроените страни членки от Източна Европа с обещания за допълнително финансиране на техните силно замърсяващи икономики, пише Euractiv.

27-те държавни лидери ще се срещнат в Брюксел в 16 ч. българско време, ден след като Европейската комисия (ЕК) предложи своята „Зелена сделка“ за мобилизиране на инвестиции на стойност 100 млрд. евро, с които да се подпомогнат икономиките за дистанциране от въглеводородите.

На фона на наводненията, пожарите, сушите и отнетите човешки животи по целия свят, новият кабинет на изпълнителната власт на ЕС даде надежда на поддръжниците му, че големите замърсяващи икономики също могат да се включат към този ангажимент. 

Но Полша, Унгария и Чехия, чиято енергетика е силно зависима от въглищата, не подкрепят идеята, заявявайки, че това прокторешение трябва да уточни мащаба и обхвата на финансирането, както и да включи ядрената енергия в опита на ЕС да свие емисиите на въглеродния диоксид.

„Със сигурност ни очаква голяма битка“, заяви бивш европейски дипломат от страна, която е значително по-ентусиазирана относно целите за 2050 г. „Ще трябват още пари, но някои страни членки ще бъдат по-малко оптимисти относно целта за набиране на 100 млрд. евро“, добавя той.

Според друг представител на ЕС изпълнението на целите, поставени от ЕК, „ще бъде много трудно“.

За да убеди скептично настроените държави, Брюксел планира да създаде „механизъм за справедлив преход“ на стойност 100 млрд. евро, за да помогне на тези страни да преминат към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Премиерът на Чехия Андрей Бабиш посочи, че страната му се нуждае от 675 млрд. крони (26,5 млрд. евро), за да извърши тази трансформация.

„Разходите за (преминаването към) въглероден неутралитет ще бъдат астрономически“, написа в Twitter Бабиш, добавяйки: „Искаме ЕС да вземе това предвид в следващия си бюджет“, призовавайки Брюксел да приеме ядрената енергия като енергиен източник без емисии.

Докато западните страни членки на ЕС очакват да намалят количеството на емисиите до нула до 2050 г., чехите целят да свият вредните въглеродния диоксид с 80 на сто.

Но колкото и амбициозен да е планът на ЕК, той ще зависи от това колко пари са готови да изразходват самите страни за инициативата.

Не се очаква постигане на споразумение по отношение на предложението на Финландия за таван на общите разходи по ангажимента в размер на 1,087 трлн. евро за периода 2021-2027 г.

Лидерите обаче могат да постигнат съгласие за провеждане на среща на върха през следващия месец, за да подпишат споразумение.

Зелената сделка

Все пак „Зелената сделка“ на ЕК дава надежда, че може да се постигне споразумение.

Разкривайки плана пред Европейския парламент (ЕП), председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен също предупреди за риска от огромни разходи заради бездействие.

По-рано бившият германски министър на отбраната сравни плана на ЕК с американската мисия до Луната с кораба „Аполо 11“.

Ключовият елемент на плана ще бъде закон, задължаващ държавите членки да постигнат въглеродна неутрална икономика до 2050 г.

„Трябва да сме сигурни, че никой не изостава“, посочва Фон дер Лайен пред репортери. „Този преход или ще работи за всички и ще бъде справедлив, или изобщо няма да работи“, добавя тя.

Цената на бездействието

Пред ЕП Фон дер Лайен заяви: „Някои казват, че цената на този преход е твърде висока. Нека никога да не забравяме каква би била цената на бездействието. Тя се увеличава с всяка изминала година“.

„Зелената сделка“ е първото голямо политическо предизвикателство за председателя на ЕК, откакто тя пое ръководството по-рано този месец.

Основните цели на документа са да се използва комбинация от по-чисти технологии и методи за улавяне на въглерод, за да може Европа да се превърне в първа въглеродонеутрална икономика до 2050 г.