Транзитен казус: Оншорни срещу офшорни газопроводи

Украинското държавно петролно и газово дружество „Нафтогаз“ заяви в понеделник (16 декември), че все още не е постигнато споразумение с Русия за удължаване на периода на транзит на природен газ през украинска територия след 2019 г. 

„Страните продължават да преговарят на ниво експерти, както и в тристранния формат, наблюдаван от Европейската комисия (ЕК). Компанията („Нафтогаз“ - бел.ред.) ще информира за всяко постигнато споразумение чрез официалните източници“, посочват от дружеството, цитирано от Euractiv.

Разговорите протичат на фона на твърденията от страна на Русия, че транзитът през Украйна е станал ненадежден след конфликта около транзита и цените през 2009 г., заради който доставките на газ за Европа бяха временно преустановени.

За да заобиколи Украйна, Москва започна изграждането на два нови газопровода – един, който минава през Балтийско море и ще доставя газ до Германия ("Северен поток 2", и втори, който свързва Русия и Турция през Черно море („Турски поток") и ще извършва доставки както за Анкара, така и за България, Сърбия, Унгария и Австрия.

В същото време Украйна твърди, че нейната газопреносна инфраструктура е оптимизирана след 2009 г.

„Звярът от Изтока"

След нахлуването на руски военни части в Източна Украйна през февруари-март 2014 г. и последвалата криза, свързана с анексирането на Крим, новото ръководство на „Нафтогаз“ начело с Андрей Коболев започна мащабна трансформация на дружеството.

През 2014 г. компанията представлява риск за националния суверенитет. Тогава тя е най-голямото губещо държавно предприятие, отговорно за огромната „черна дупка“ в държавния бюджет в размер на 8 млрд. долара и за 27% от националните разходи. Днес „Нафтогаз“ е най-големият данъкоплатец в Украйна и най-рентабилния актив за страната с нетна печалба от 1,3 млрд. долара, който допринася за 15% от държавните приходи.

В периода януари-ноември 2019 г. „Нафтогаз“ допринася за почти 14% от приходите на държавния бюджет. Във връзка с новоприетите от Европейския съюз (ЕС) енергийни регулации, Украйна продължава да се стреми да приведе своите политики съобразни европейските изисквания и да „раздроби“ своите държавни компании, които отговарят за транзита на природен газ.

Опитът на Киев да раздели дейностите по транспортиране и производство на газ беше косвено блокиран от руския газов гигант „Газпром“.

Като страна по договора от 2009 г., който „Нафтогаз“ подписа с ръководената от Алексей Милер компания, е необходимо руското съгласие за прехвърляне на компетенции към новия независим газопреносен оператор „Укртрансгаз“.

За да не застраши съществуващия транзитен договор, Украйна реши да направи отделянето правно ефективно след изтичане на съществуващия транзитен договор. Законът за отделянето беше приет от украинския парламент на 31 октомври 2019 г., което означава, че всичко е подготвено, за да може новият оператор на газопреносната система да започне да работи като независим субект от 1 януари 2020 г.

Зокато Украйна изглежда готова да прилага правилата на ЕС и да продължи да играе ролята си на основен портал за руския газ към блока, Москва преследва други планове.

Русия се фокусира върху изграждането на два големи газопровода, заобикалящи Украйна - „Северен поток 2“ и „Турски поток“. Вторият преминава в т.нар. „Балкански поток“ на територията на България и ще транспортира газ освен до нашата страна, и до Сърбия, Унгария и Австрия.