Изгнанието на Хуан Карлос сочи конституционните пукнатини в съвременна Испания

Първо той се отказа от короната си, след това и от официалните си доходи. Сега Хуан Карлос I напуска страната, където царува почти четири десетилетия, за самоизгнание и поемане на позора, пише Bloomberg.

Публичното унижение на 82-годишния бивш крал е плод на отчаяните усилия за заздравяване на испанската монархия – настоящият ръководител Фелипе VI се бори от месеци да се изолира от нарастващите проблеми с правосъдието на баща си. Но на карта е заложена не само монархията.

Преди по-малко от три години, след като сепаратисти в североизточната област Каталуния опитаха да се отделят насилствено от Испания, неприятностите на кралското семейство дават нов стимул на движението за независимост.

„Това е добра възможност“, казва Пере Арагонес, вицепрезидент на Каталуния, подкрепящ независимостта. „Сега трябва да бъдем много настоятелни, защото ако някога се стигне до момент за преосмисляне на всичко, той е сега“, допълва той.

Рискът за испанското държавно устройство е, че рухване на подкрепата за короната може да доведе до по-широк дебат за конституцията и да отвори отново раните от Каталуния. Това би означавало връщане на политически разединяващия проблем, който поляризира Испания, натежа върху държавните облигации и засегна акциите, бизнеса и чуждестранните инвестиции.

Каталунска криза

Несъмнено официалните препятствия за конституционна реформа са големи. Премахване на монархията или промяна на националните граници ще изисква супер мнозинство в два последователни парламента, а след това референдум.

Но каталунтската криза от октомври 2017 г. показа, че правният ред може да бъде разтърсен, когато има силно въоръжени сили за борба с безредиците, влизащи в стълкновения с протестиращи на улиците.

А този път на власт в Мадрид няма да е консервативната Народна партия, а лява коалиция, която има много по-двусмислена позиция по въпроса за испанското единство. Премиерът социалист Педро Санчес два пъти договори гласове от каталунските сепаратисти, за да дойде на власт, а коалиционният му партньор Пабло Иглесиас от крайнолявата група „Подемос“ подкрепя референдум за независимост на Каталуния (макар да твърди, че иска единна Испания).

Във вторник Санчес заяви, че е било уместно Хуан Карлос да напусне страната и че Испания се нуждае от стабилни институции. Иглесиас допълни, че напускането „оставя монархията в много компрометирана позиция“.

Роден в изгнание

Хуан Карлос е роден в изгнание в Рим, след като баща му се оттегля като крал, и възстановява монархията след смъртта на диктатора Франсиско Франко през 1975 г. Но каквото и уважение да си е спечелил за действията си, то отдавна се е изпарило, а влошаващата му се репутация повлича надолу монархията от собствената му абдикация през 2014 г.

Последните проблеми на краля произтичат от разследване на швейцарски прокурор на плащания, които той получил от кралски особи в Близкия изток, и последващи преводи на бивша любовница. Върховният съд в Мадрид, единствената испанска институция с правомощия да разследва бивш държавен глава, обмисля дали да започне собствено разследване въз основа на информацията от Женева.

В отговор през март Фелипе спря държавната издръжка на баща си и се отказа от наследството си, както и от всякакви активи, „които не отговарят на закона или на критериите за висока нравственост и честност“. Той отрича да е знаел за двете фондации, свързани със случая.

И все пак дворецът е под заплаха. Онлайн допитване сред 1000 души, публикувано през май, показа, че едва 35% подкрепят монархията, а 52% искат преминаване към република.

Изолирана фигура

В опитите си да консолидира властта си Фелипе е изолирана фигура в Испания. С малък брой служители в сравнение с кралица Елизабет Втора във Великобритания кралят няма организационната сила да се наложи в обществения живот и наблюдава как части от кралството му на практика се превръщат в забранени територии.

14-годишната дъщеря на Фелипе Леонор, принцеса на Жирона, е патрон на ежегодна награда, присъждана в каталунския град, на която дължи титлата си. Но Жирона е бастион на поддръжници на сепаратистите и миналата година церемонията беше преместена в Барселона.

Хуан Карлос компенсираше липсата на официални ресурси с неофициална мрежа от съюзници в бизнеса и политиката, които винаги бяха готови да помогнат на кралското семейство. Но Фелипе се разграничи от тези отношения в опит да изчисти имиджа на семейството.

Самоналоженото изгнание на Хуан Карлос изглежда поредният опит за разграничаването между него и сина му. Бившият крал остава на разположение да отговаря на всякакви изисквания на испанската прокуратура, съобщи в комюнике адвокатът му Хавиер Санчес-Хунко.

Но публичният разрив в сърцето на кралското семейство се превръща в показателен символ на напрежението в сърцето на разделената страна.

„Те наистина дават ценен политически капитал на тези от нас, които са републиканци и подкрепят независимостта“, казва Арагонес. „Те трябва да абдикират и да започнат трансформация далеч от конституционна монархия“, допълва той.