ЕК очаква икономиката на България да се върне до предкризисни нива през 2022 г.

Белезите на пандемията върху европейските икономики

Пандемията от коронавирус представлява много голям шок за глобалните икономики и икономиките на ЕС, с много тежки икономически и социални последици. Икономическата активност в Европа претърпя тежък удар през първата половина на годината и се възстанови силно през третото тримесечие, тъй като мерките за ограничаване постепенно бяха премахнати.

Влошаването на пандемията през последните седмици обаче отново засегна икономиките, тъй като правителствата въвеждат нови мерки за опазване на общественото здраве, за да ограничат нейното разпространение. Като цяло заради тежката епидемиологична обстановка на континента прогнозният хоризонт е подложен на изключително висока степен на несигурност и рискове.

Според есенната прогноза икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8% през 2020 г., преди да нарасне с 4,2% през 2021 г. и с 3% през 2022 г. ЕК предвижда, че икономиката на ЕС ще се свие със 7,4% през 2020 г., като ще нарасне отново с  4,1 % през 2021 г. и с 3% през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото прогнозите за растеж както за еврозоната, така и за ЕС, са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Не се очаква производството както в еврозоната, така и в ЕС, да възстанови нивото си преди пандемия през 2022 г.

Икономическото въздействие на пандемията се различава значително в ЕС и същото важи и за перспективите за възстановяване. Това отразява степента на разпространение на вируса, строгостта на мерките, предприети за неговото овладяване, секторите в националните икономики и реакциите на политиците.

ек2

Загубите на работни места и нарастването на безработицата натоварват сериозно поминъка на много европейци. Политическите мерки, предприети от държавите членки, заедно с инициативи на равнище ЕС, помогнаха да се смекчи въздействието на пандемията върху пазарите на труда. Безработицата ще продължи да нараства през 2021 г., тъй като държавите членки постепенно премахват мерките за спешна подкрепа, но подобрение се очаква през 2022 г..

Прогнозата предвижда равнището на безработица в еврозоната да нарасне от 7,5% през 2019 г. до 8,3% през 2020 г. и 9,4% през 2021 г., преди да спадне до 8,9% през 2022 г. Процентът на безработицата в ЕС се очаква да нарасне от 6,7% през 2019 г. до 7,7% през 2020 г. и 8,6% през 2021 г., преди да спадне до 8% през 2022 г.

Увеличението на държавните дефицити се очаква да бъде осезаемо в целия ЕС през тази година, тъй като социалните разходи се увеличават, а данъчните приходи спадат.

Прогнозата предвижда общият държавен дефицит на еврозоната да се увеличи от 0,6% от БВП през 2019 г. до около 8,8% през 2020 г., преди да намалее до 6,4% през 2021 г. и 4,7% през 2022 г. Това отразява очакваното постепенно прекратяване на мерките за спешна подкрепа през 2021 г. с подобряването на икономическата ситуация.

Според прогнозата общото съотношение дълг/БВП на еврозоната ще се увеличи от 85,9% от БВП през 2019 г. до 101,7% през 2020 г., 102,3% през 2021 г. и 102,6% през 2022 г.

В същото време инфлацията остава слаба. Рязкото спадане на цените на енергията тласна основната инфлация на отрицателна територия през август и септември.

Инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), се очаква да достигне средно 0,3% през 2020 г., преди да се повиши до 1,1% през 2021 г. и 1,3% през 2022 г., тъй като цените на петрола се стабилизират. За ЕС инфлацията се прогнозира на ниво от 0,7% през 2020 г., 1,3% през 2021 г. и 1,5% през 2022 г.