При несигурен пазар на труда универсалният базов доход не е единственото решение

Важно е да се подчертае, че това не е единствената версия на историята. Други историци оспорват идеята, че системата Спийнхамлънд е обеднила хората. Те казват, че системата на помощи за бедните, която варирала значително между енориите, е била по-скоро недостатъчно средство за решаване проблемите на епохата, а не причина за тях.

Независимо от това, си струва да се обмисли как работодателите днес биха реагирали на въвеждането на УБД. Знаем, че работодателите реагират на промените в социалната система. Един академичен анализ сочи, че „данъчният кредит за работещите семейства в Обединеното кралство“, въведен през 1999 г., е накарал работодателите да намалят донякъде заплатите за получателите на добавката с ефект на преливане върху тези, които не са я получавали.

Ако УБД освободи работодателите от идеята, че дадена работа трябва да бъде нещо, от което човек да може да живее, това може да улесни наемането на хора за по-малко часове на случаен принцип. Кампаниите за „заплата за препитание“ и „достатъчно работни часове“ може да загубят инерция. Дори минималните заплати могат да бъдат подложени на философски атаки. Може да твърдите, че няма да е лошо, ако се даде по-голяма гъвкавост на работодателите, след като хората все така ще имат сигурност за доходите си. Но променливият доход не е единственият проблем на несигурната работа: той също влияе върху способността ви да организирате грижите за децата, да планирате живота си извън работата и да поддържате взаимоотношения.

От друга страна, поддръжниците на УБД твърдят, че той може да има съвсем друг ефект. Хората, които ще разчитат на солиден доход, биха могли да напуснат работа, която е зле платена или не се вписва в живота им. Работодателите ще бъдат принудени да се конкурират за персонал, като предлагат атрактивно заплащане и условия.

Кой от тези сценарии би бил по-вероятен, ще зависи от щедростта на УБД и от макроикономическия контекст, в който той работи. За съжаление пилотни схеми като тази във Финландия не могат да ни помогнат много относно този въпрос, тъй като са твърде малки, за да повлияят на поведението на работодателите.

Междувременно има и други неща, които можем да направим, за да подобрим бъдещето на работата. Първата стъпка трябва да бъде признаването, че не всеки проблем е резултат от технологични промени. Берачите на малини, които се пращани обратно в своите каравани без заплащане, когато берат твърде бавно, например, не са жертви на алгоритъм или машина. Фермерите се отнасят с тях по този начин, защото законът го позволява.

УБД заслужава повече дискусии. Но съществува опасност несигурността на работното място да се възприеме като неизбежност, към която трябва да се адаптираме, докато в някои случаи тя е просто регулаторен провал, на който трябва да реагираме.