Наскоро британският онлайн супермаркет Ocado каза на своите клиенти, че има „ограничена възможност“ да им доставя сладолед. Защо? Защото цената на природния газ е скочила. Това причини затварянето на два от големите заводи за индустриални торове в Обединеното кралство, тъй като природният газ е суровина за амоняка, който се използва за производството на торове. Тъй като въглеродният диоксид се улавя от производството на амоняк, това засегна и доставките на CO2 във Великобритания. И това доведе до намаляване на доставките на сух лед, който супермаркетите използват, за да поддържат храната охладена във фургоните си за доставка. Така че без сладолед, пише Мерин Самърсет Уеб за Financial Times.
Можем да живеем без сладолед, но другите ефекти? Кланиците не разполагат с газ, от който се нуждаят, за да зашеметяват животните, болниците може да нямат необходимия въглероден диоксид за малки операции, а ядрената промишленост е в недостиг на газ, който се използва за охлаждане. Тези неща наистина имат значение. Тази мини криза беше разрешена доста бързо, поне засега: данъкоплатецът се намеси, за да субсидира фабриката за торове за три седмици.
Това обаче не означава, че не трябва да се тревожим. Напротив. Този инцидент служи като навременно напомняне колко зависими сме от изкопаемите горива. Въпреки ентусиазма ни относно вятърната и слънчевата енергия, по един или друг начин потреблението на нефт и газ е налице във всяка част от нашия икономически и социален живот. Така ще бъде в продължение на още много десетилетия.
В наскоро обновената си книга „Няма планета Б“ Майк Бърнърс-Лий излага предизвикателството (и може би без да иска липсата на средносрочно решение). Когато говорим за преминаване от изкопаеми горива към чиста енергия от един или друг вид, ние не обсъждаме производството на сега използваната енергия по друг начин. Вместо това нашата цел винаги се движи. До колкото повече енергия имаме достъп, толкова повече използваме - дори ако използването й става по-ефективно.
Ние използваме три пъти повече енергия, отколкото преди 50 години и при сегашните темпове на растеж, количеството скоро отново ще се удвои. Помислете за това във вид на слънчеви панели. В момента, казва Бърнърс-Лий, ако можем да решим въпроса със съхранението и снабдяването (което досега не сме направили), бихме могли да задоволим всичките си глобални енергийни нужди, като покрием 0,1% от земната повърхност със слънчеви панели. Ако продължаваме да разширяваме потреблението на енергия с 2,4% годишно (10-годишната средна стойност е 1,5%, но през 2018 г. ръстът беше 2,9%), след 300 години ще имаме нужда от всеки инч земя по света.
13:06 | 14.09.22 г.