Може би трябва да спрем да демонизираме изкопаемите горива

В известен смисъл това е нелепа гледна точка - живеем в зашеметяваща ера на иновации и панелите, които използваме днес, със сигурност ще изглеждат забавно архаични след десетилетие или две. Кланиците и други фабрики могат да намерят друго решение вместо газ. Но разбирате, че потреблението на енергия ще продължи да расте, начело с Китай, САЩ и Индия, докато енергийните преходи обикновено отнемат много време и реално никога не приключват. Ние просто надграждаме нови източници върху старите. Светът все още използва почти същото количество традиционна биомаса (дърва и др.), както преди 100 години. Дори след много години усилия, въглищата, петролът и газът все още съставляват 80% от нашия глобален енергиен микс, почти същият процент като преди десетилетие. Тъпчем на едно място.

Това ще се промени. Но не толкова бързо, колкото може би ви се иска. През 2019 г. 33% от новите ни нужди за производство на електроенергия бяха задоволени от възобновяема енергия. Това е някакво начало. Но други 40 процента бяха удовлетворени от природния газ.

Тук, разбира се, има спешност - което може да ускори нещата. Но има нещо друго, което може да ни забави. Не беше нужно много да се насочат хората към изкопаемите горива - те са сравнително лесни за извличане и транспортиране, изключително енергийни на единица обем, и разбира се евтини. Кой можеше да възрази преди да бъдат разбрани техните външни характеристики? Нашият сегашен преход е различен: хората и компаниите ще се насочат към новите източници не защото са по-лесно достъпни, по-евтини или по- енергийни, а защото регулациите налагат това.

Така или иначе, истината е, че независимо дали ни харесва или не, нашият енергиен преход включва дългосрочна зависимост от изкопаемите горива. Това означава, че трябва да спрем да ги демонизираме - да проповядваме ESG (отчитането на екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.), следвайки тенденцията да се освобождаваме от акции в петролни компании и да отхвърляме нови такива проекти поради регулация, високи разходи за финансиране (много банки се оттеглят от сектора) и други. Вместо това трябва да се съсредоточим върху направата на добива им по-чист и по-ефективен, докато чакаме инженерните предизвикателства около бъдещето, водено от възобновяеми източници, да бъдат решени.

Ако не направим това - ако си позволим да бъдем подмамени от идеята, че слънчевата енергия е толкова напреднала, че вече нямаме нужда от мръсни горива, за да имаме сладолед, ще открием бъдещето, ограничено от ненужно скъпа енергия - и почти сигурно без сладолед. Някои смятат, че световното население с радост ще намали потреблението си на енергия и ще плати „зелена“ премия за енергията, която използва. Бих казал, че всеки, който го вярва, никога не е бил в досег с бюрото за обслужване на клиенти на Ocado. Или пък попитайте индийците дали не биха искали същия среден жизнен стандарт като европейците въпреки високите сметки за газ на последните.