Европейската комисия (ЕК) все още няма решение дали природният газ и ядрената енергия да бъдат признати като устойчиви енергоизточници и да бъдат включени в зелената таксономия. Това стана ясно по време на семинар за журналисти, организиран от представителството на Брюксел в България.
Говорителят на ЕК по въпросите на енергетиката Тим Макфий обясни, че в момента в Брюксел се водят разгорещени дебати относно финансирането на устойчивите енергийни проекти. Очакванията са до края на годината от Брюксел да направят официалното си предложение по темата.
Споровете около зелената таксономия разделят сериозно европейските държави. Конкретно за ядрената енергия двата лагера се водят от двете най-мащабни икономики - Франция и Германия.
Според Берлин ядрената енергия действително не емитира вредни емисии, но проектите са скъпи и се реализират бавно, освен това и няма яснота относно управлението на отработеното ядрено гориво. Затова и препоръката е фокусът да е върху зелената енергия, която бързо ще намали въглеродните емисии и ще бъде постигната целта за въглеродна неутралност на Европа до 2050 година.
Френският президент Еманюел Макрон обаче е категоричен, че ядрените мощности всъщност са местен енергоизточник и ЕС не бива да се отказва от тях. България е част от държавите, които лобират ядрената енергия да бъде призната за чиста от зелената таксономия.
Със Зелената сделка ЕС си постави цел за въглеродна неутралност, а сега се анализират пътищата за постигането ѝ до 2050 година, коментира още Макфий по време на семинара. За политики в областта на климата са заделени 30% от бюджета на ЕС за новия програмен период (2021 - 2027), припомни още той.
Има планове за всички сектори от икономиката, не само за енергетиката - за транспорта, сградите и индустрията.
Сградите например емитират 36% от свързания с енергетиката въглероден диоксид и отговарят за 40% от енергийното потребление. Затова и една от мерките на ЕК е директно насочена към този сектор - поставена е цел годишно 3% от площта на обществените сгради в общността да бъде модернизирана и обновена.
По отношение на транспорта Брюксел очаква след 2035 година нулеви въглеродни емисии от новите автомобили, които ще се движат в общността.
Експертите от ЕК посочиха още, че не Зелената сделка е причината за поскъпването на енергийните източници. Например поскъпването на квотите за въглеродни емисии са добавили около 10% към цената на енергията.
Комисията започна проверка на някои от пазарните механизми, сред които и на механизма за търговия с квоти (ETS), за да се уверят, че няма антимополни действия, които да оказват влияние на цените. Резултатите са обнадеждаващи, коментираха още от ЕК по повод предварителните данни от тази проверка.
Зеленият преход предполага промени и затова и от Брюксел уверяват, че "никой няма да бъде изоставен по пътя". Някои от мерките специално за въглищните региони са такива, че да гарантират на младите хора, че ще могат да намерят своето място в нисковъглеродна икономика, която ще бъде съвсем различна от днешната.
По време на семинара беше коментирана и либерализацията на енергийния пазар. В България тя не е завършила и в момента това се разглежда като предимство, защото защитава битовите потребители от високите цени на електроенергията на свободния пазар.
Но в дългосрочен план ролята на либерализацията е да се предостави електроенергията при най-добри цени и условия, да се остави "скритата ръка" на пазара да регулира, а не да се разчита на цените, определяни от държавните органи. Ако обаче няма механизъм за защита на потребителите, тогава има логика либерализацията да бъде отложена, макар и това да се окаже по-скъпо.
Темата за отлагането на либерализацията на енергийния пазар беше засегнатa в първия кръг от преговори между представителите на четири партии - "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" (ИТН), БСП и "Демократична България", които опитват да сформират коалиционен кабинет.
21:45 | 10.09.22 г.