Брюксел се разкъсва от разногласия за реформата на правилата за дълга и дефицита

Отстраняването на определени категории публичен дълг от националните бюджети би навредило на прозрачността и би усложнило прекомерно правилата на Европейския съюз (ЕС) относно ограниченията на заемите на държавите. Това предупреждава висш политик в Брюксел във връзка с ожесточения дебат в европейските столици за това как да се преразгледа настоящият режим за контрол на публичния дълг.

Йоханес Хан, комисар по човешките ресурси и бюджета на ЕС, се противопоставя на отделянето на разходите за климата и други стратегически разходи от изчисленията на публичния дълг на ЕС, пише FT. Той настоява, че страните от блока трябва да се съсредоточат върху намаляването на своята задлъжнялост.

„Не подкрепям никакви идеи [за] изключване на определени видове дългове, като ги квалифицирам като добри, устойчиви, зелени и т.н. В края на деня дългът си е дълг“, коментира Хан пред медията.

Той призовава страните от ЕС да подлагат на редовни „стрес тестове“ на своите публични финанси.

Служители на Европейската комисия (ЕК) работят върху преодоляването на разрива между северните и южните държави членки като част от консултацията за преразглеждане на правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Правилата за контрол на фискалната дисциплина бяха спрени по време на пандемията.

Финансовите министри от еврозоната трябва да обсъдят темата в Брюксел в понеделник.

Френският президент Еманюел Макрон, който заема ротационното председателство на ЕС, и италианският премиер Марио Драги миналия месец поискаха „ключовите разходи за бъдещето“ да бъдат стимулирани съгласно преразгледан набор от правила. Еврокомисарят по икономика Паоло Джентилони също каза, че подкрепя „обновени и преразгледани“ бюджетни правила за стимулиране на зелените и дигиталните разходи.

Зам.-председателят на ЕС Валдис Домбровскис, който заедно с Джентилони наблюдава консултацията, настоява, че страните от блока все пак ще трябва да предлагат „надеждни“ планове за намаляване на дълговете си, дори ако получат допълнителна свобода на действие за зелени инвестиции.

За разлика от това Хан, който е комисар на Австрия и член на дясноцентристката Европейска народна партия, отразява традиционната гледна точка на пестеливите северни държави – Нидерландия, скандинавските и балтийските страни. Там фискалните консерватори са предпазливи доколко да позволят част от публичните разходи да бъдат стимулирани по т. нар. принцип на „златното правило“.

Хан, който отговаря за човешките ресурси на ЕС и неговия седемгодишен бюджет, даде знак, че е отворен за промени в пакта, които ще осигурят „специфична за страната пътна карта“ за намаляване на публичния дълг. Той предупреждава, че страните не трябва да приемат, че благоприятните разходи за заеми ще продължат вечно.

„Комисията трябва да бъде твърда при наблюдение, проверка и предприемане на коригиращи действия, в случай че пътната карта не се спазва“, казва той. „По отношение на прозрачността е очевидно, че трябва да имаме ясна картина на ситуацията във всяка държава членка“, допълва той.

Позицията на Хан е ранен знак за борбата между фискално консервативните комисари и по-ориентираните към реформи. Брюксел трябва да представи своите предложения за промени в Пакта за стабилност и растеж това лято.

Настоящите правила не позволяват на държавите рутинно да пренебрегват широки категории зелени или други стратегически разходи, когато оценяват съответствието с целите на ЕС.

Столиците на ЕС и Комисията обсъждат дали могат да се намерят строги дефиниции за проекти и категории публични разходи, които биха могли да се възползват от по-благоприятно третиране. Френските служители казват, че искат да стимулират инвестициите, засилващи растежа, в стратегически области, като зеления и цифровия преход.

Паскал Канфен, френски евродепутат от партията En Marche на Макрон, казва, че компромис може да се направи за поставяне на таван на зелените разходи, освободени от изчисления на дълга и дефицита. Според него годишна граница от 1% от брутния вътрешен продукт на страната е подходяща цифра, която да помогне за запълване на „пропастта на зелените инвестиции“, необходима за постигане на амбициозната цел на ЕС за нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

Той допълва, че ЕК трябва да може да избира проекти за зелени разходи, представени от държавите членки на ЕС, които да бъдат освободени от правилата за дълга и дефицита всяка година.