В Германия на дневен ред отново е проект за терминал за втечнен газ (LNG) в опит страната да намали своята зависимост от руския природен газ, пише The New York Times. Преди години Берлин се отказа от съоръжението с мотива, че е твърде скъпо. Но в последните месеци именно втечнения газ от САЩ, Катар и други държави поддържа европейската икономика, посочва изданието.
Изданието не дава повече подробности за планирания терминал, но през лятото на 2020 г. германското списание Die Zeit съобщи, позовавайки се на свои източници, че Германия се кани да похарчи 1 млрд. евро за два терминала за втечнен газ. Финансовият министър Олаф Шолц, днес канцлер на страната, е предложил това на Вашингтон срещу обещание, че САЩ няма да налага санкции срещу "Северен поток 2". Тогава от финансовото министерство отказаха коментар на информацията.
В Европа има повече от 20 терминала за втечнен газ, включително и в Нидерландия, Белгия и Полша. Но Германия досега няма подобно съоръжение. Около 55% от газа, който внася Германия, е от Русия и спрямо 2012 г. делът на руския внос расте с 15 процентни пункта, сочат изчисленията на Euronews.
В момента страната е в доста деликатно положение - газохранилищата ѝ са запълнени до 35% от капацитета им, а "Северен поток 2" все още е в процедура по сертифициране. Москва и Киев са пред военен конфликт, а Украйна е един от основните транзитни маршрути на руския природен газ за Европа.
Междувременно за девета поредна седмица Германия не получава газ по газопровода "Ямал" (през територията на Беларус и Полша) и потокът е обърнат - от Германия към Полша. "Газпром" не резервира капацитет по газопровода и през март, а от сайта на "Газпром Експорт" е видно, че на този етап компанията не се кани да предлага газ и за спотовите пазари в Европа. "Газпром" може да разчита и на дневните търгове за капацитет, ако се наложи да доставя газ. Официалното становище на руската компания е, че доставки липсват, защото няма заявки от клиенти.
По данни на Министерството на икономиката на Германия количества газ в газохранилищата ще стигнат едва за седем дни, ако температурите паднат съществено. Берлин планира и нови правила, които да задължат енергийните компании да държат определени количества газ в запас, за да бъде избегната подобна криза в бъдеще.
Всички тези мерки са съпътствани от инвестиции и плановете за усвояване на вятърния и слънчевия потенциал.
Досега правителството категорично е заявявало, че доставките от природен газ са осигурени и няма риск, макар че намаляващите запаси предизвикват все повече притеснения, че суровината няма да стигне за зимата. Значението на газа за германската икономика расте в последните месеци и ще продължи да е така, след като страната затвори и последните си ядрени реактори в края на тази година. Въглищните централи ще бъдат затворени до 2030 г.
Германия не е готова да се откаже от "Северен поток 2" не само защото има нужда от газ. Според изчисленията на Джонатан Стърн от Института за енергийни проучвания към Оксфордския университет Берлин ще дължи неустойки в размер на около 40 млрд. евро, ако компаниите в проекта заведат искове за неустойки в случай, че газопроводът никога не заработи.
В проекта участват пет европейски енергийни гиганта - Uniper, Wintershall DEA, OMV, Energie и Shell.
Изпълнителният директор на OMV Алфред Щерн е категорично против спирането на "Северен поток 2", или който и да е друг източник на газ в този момент, когато газ в Европа липсва. А и пазарът на втечнен газ може и да се влоши - в САЩ растат опасенията, че износът на газ увеличава цената на суровината за вътрешния пазар.
Затова и за много експерти в Германия, включително и за министъра на икономиката Роберт Хабек, решението е по-скоро в замяната на природния газ със зелени енергоизточници. Това е стратегическо решение и с него не само ще защитим климата, а и ще увеличим устойчивостта на германската икономика, коментира той преди месец в Бундестага.
10:16 | 14.09.22 г.