Банките в Словения имат нужда от близо 4,8 млрд. евро

Банките в Словения се нуждаят от 4,76 млрд. евро капитал, за да се справят с „лошите“ кредити. Това съобщи управителят на централната банка на страната Бостян Язбец, цитиран от АП.

Трите най-големи кредитори в Словения - Nova Ljubljanska Banka, Nova KBM и Abanka, имат нужда от над 3,1 млрд. евро за рекапитализация, от които 2 млрд. евро в брой, а останалите – под формата на заеми, коментира Язбец.

Петте по-малки банки имат нужда от общо 1,6 млрд. евро. Ще им бъде даден срок до края на юни да наберат необходимия капитал.

Словения потърси външна оценка за нуждите от капитал на банковия сектор. Правителството е на мнение, че би могло само да се справи със запълването на дупката и не желае да търси помощ от Международния валутен фонд (МВФ) и европейските власти, отбелязва агенцията.

Анализаторите обаче са скептични. Очакванията са страната да остане в рецесия до 2015 г., докато банките, много от които са държавни, отпишат проблемните дългове и продадат дяловете си в компании.

Словенското правителство вече получи одобрението на парламента за рекапитализация на банките с до 4,7 млрд. евро. По-висока сума би предизвикала неодобрението на Германия, чието правителство е под все по-силен натиск от данъкоплатците във връзка със спасителните планове.

Словения се присъедини към еврозоната през 2007 г. и се превърна в най-бързо растящата икономика от региона. Кризата обаче пресуши търсенето на словенския износ и доведе до ръст на проблемните кредити.

Държавата контролира около половината от словенската икономика, като собствеността й се простира включително и до големите банки. Това доведе до отпускането на доста политически мотивирани кредити по времето на бума, отбелязва информационната агенция.

„Ние подкрепихме компаниите, но на твърде висока цена“, коментира пред Ройтерс висш банкер от страната, пожелал анонимност. Банките са буквално задръстени с проблемни заеми на стойност близо 8 млрд. евро, което е около една пета от брутния вътрешен продукт. Най-голям дял от „лошите“ кредити са в трите най-големи банки в страната.

Безработицата в Словения вече превишава 12 на сто и продължава да расте, но страната се опитва да избегне радикално съкращаване на работни места в публичния сектор и на публичните разходи в гръцки стил. Засега управляващите повишиха възрастта за пенсиониране и намалиха заплатите в публичния сектор.

Правителството планира да отдели проблемни активи за 4 млрд. евро в „лоша банка“, за да прочисти банковите баланси и да може по-лесно да продаде затруднените банки. Планира се и спешна приватизация – ще се започне с продажбата на 15 контролирани от държавата компании, включително Telekom Slovenia, втората най-голяма банка в страната Nova KBM, националният авиопревозвач Adria Airways и международното летище в Любляна.

Точно заради продажбата на активи обаче се задълбочава политическата нестабилност в страната. В управляващата коалиция има разногласия за приватизацията на държавните предприятия, доскоро считани за неприкосновени, които може и да се задълбочат.