Какво спира САЩ да наложат по-твърди санкции срещу Русия?

Докато европейските лидери вървят към налагането на строги икономически санкции срещу Русия, изглежда ръцете на САЩ са вързани. Минаха три седмици, откакто президентът Барак Обама подписа указ, упълномощаващ го да предприеме по-сериозни действия от налагане на забрана за пътуване и замразяване на сметките на обкръжението на Путин и реално да удари ключови сектори на руската икономика. Засега обаче той не е предприел нищо в тази насока. 

Businessweek ни предоставя 5 причини, които възпрепятстват Барак Обама от по-решителни действия. 

1. САЩ не разполагат с достатъчни доказателства, за да прибегнат до по-твърди санкции. След анексирането на Крим идеята беше, че ако Русия навлезе в източната част на Украйна, това ще бъде достатъчен претекст за предприемането на по-обхватни и ефективни санкции. Ситуацията обаче се разви по различен начин.

Американската администрация е убедена, че Кремъл ръководи про-руските протести във вътрешността на Украйна, но засега не успява да открои достатъчно доказателства за това. Тази невъзможност за доказване на директна руска намеса и фактът, че струпването на руски военни части се случва от руската страна на граница, ограничават възможността за налагане на тежки и всеобхватни санцкии.

2. Европа също трябва да се присъедини. Докато Ангела Меркел не убеди европейските си колеги, че трябва да заемат по-твърда позиция спрямо Русия, вероятно САЩ ще трябва да чакат. „Ако не успеем да гарантираме участието на Европа, по-сериозните санкции няма да имат достатъчен ефект“, смята бившият съветникът по отбраната на вицепрезидента Джо Байдън Джулиан Смит.

3. Съществува риск от самостоятелни действия и не е сигурно доколко този риск е оправдан. Въпреки че американската администрация е окуражена от успеха, който донесоха твърдите санкции срещу Иран, Русия е съвсем друга история – тя е осмата по големина икономика в света. Освен това Иран вече беше значително изолиран, а съкрушителните санкции, наложени през 2012 г., бяха комбинация от президентски укази, резолюции на ООН и декрети на Конгреса.

4. Американското влияние не е толкова голямо. Европа е много по-тясно свързана с Русия, отколкото САЩ. Затова и европейските санкции върху редица сектори на руската икономика биха били много по-ефективни от американски такива. За сравнение, търговията между САЩ и Русия се е равнявала на едва 40 млрд. долара през миналата година – около 1% от цялата американска търговия, по данни на Търговския департамент на САЩ.

5. Трябва да се има предвид и обратния ефект. Ако САЩ се прицели в руския енергиен сектор и прекрати търговията или забрани на американските компании да развиват бизнес в Русия, това ще има известен обратен ефект върху някои големи щатски корпорации.

Производителят на самолети Boeing например разчита на титан от Сибир и е инвестирал 7 млрд. долара в Русия от 1990 г. насам. Освен това компанията планира да изкупи руски титан за 18 млрд. долара в следващите години. Петролната компания Exxon Mobil също има тясно партньорство с държавния петролен гигант Rosneft.

Разбира се, има и хора, които смятат, че САЩ трябва да престанат да чакат Европа и да действат веднага. Срамно е, че САЩ не налагат по-строги санкции на Русия, смята американският посланик в Украйна между 2003 и 2006 г. Джон Хербст. Според него страната му трябва да спре достъпа на някои руски компании до американските капиталови пазари или да си сътрудничи с Великобритания за налагането на забрани на големите руски банки да развиват дейност в Лондон.

Откъсването на руския енергиен сектор от американските капиталови пазари ще има разрушителен ефект, убеден е посланикът в Украйна от 2006 до 2009 г. Уилиям Тейлър.

„Интензивността на капитала в газовата и петролната индустрии на Русия е много голяма. Откъсването им от американските източници на финансиране ще бъде голям удар за тях“, каза той. Дипломатът признава, че санкциите биха били по-ефективни, ако и Европа се присъедини към тях, но не смята, че това трябва да спира САЩ да действат сами.

Най-ефективното оръжие, което САЩ може да използват, обаче може би е това, което склони Иран да седне на масата на преговорите миналата година. През март 2012 г. САЩ и ЕС убедиха Обществото за световни междубанкови финансови телекомуникации (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunications – Swift) да преустанови услугите си към всички ирански финансови институции и по този начин на практика направи невъзможни паричните преводи между банките в страната.

Да се направи същото спрямо Русия обаче отново изисква сътрудничеството на ЕС, тъй като Swift е базирано в Белгия и САЩ нямат пряк контрол върху Обществото.

„Постановяването на санкции от страна на Swift е финансовият еквивалент на ядрен удар“, казва професорът по международни финанси в бизнес школата Fuqua към Университета Дюк Кембъл Харви. „Употребата на тези санкции е като ядрено оръжие. И в случая е точно така, защото прилагането им върху Русия ще има очевидни странични ефекти“, добави той.

Още за кризата около Украйна вижте в материала на Bloomberg!