Русия: Подписахме договорите за "Южен поток" преди Третия енергиен пакет

Опитите на Европейския съюз (ЕС) да приведе „Южен поток“ към правилата, записани в Третия либерализационен пакет за енергетиката, нямат правна сила, защото договорите с шестте страни от общността, през чиято територия минават тръбите, са сключени преди влизането в сила на правилата.

Това коментира пред журналисти в Брюксел постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов, пише рускоезичната версия на Euronews.

“Основният принцип на международното право е, че законите не могат да имат обратна сила, така че опитите да се приложат нормите (на Третия енергиен пакет – бел. ред.) са юридически несъстоятелни“, допълни още той.

Чужов припомни още, че Русия е подала иск в Световната търговска организация (СТО), свързан именно с либерализационните правила в енергетиката. Искането е международните магистрални газопроводи и нефтопроводи да бъдат извадени от законодателството, защото те не са вътрешноевропейски.

Руският представител в Брюксел поясни още, че „Южен поток“ цели „намаляването на монопола на Украйна като транзитна страна“.

„Това обаче не означава, че газът, който ще преминава през „Южен поток“, ще бъде същият, който сега преминава през територията на Украйна“, заяви Чужов. Според него развитието на Европа свидетелства за това, че потреблението на природен газ ще расте.

Припомняме, че в момента експертна група от ЕС и Русия обмисля начините „Южен поток“ да бъде „пригоден“ към европейското законодателство. Заради кризата в Украйна политическите разговори по темата прекъснаха, но на техническо ниво работата не е спряла, гарантира преди седмици българският енергиен министър Драгомир Стойнев.

Според него проектът е много важен за България, но реално той е за Европа, а страната ни трябва да се възползва максимално от ситуацията. Затова и Стойнев коментира, че правителството няма да се откаже от реализацията на „Южен поток“ и ще работи за неговата защита в Брюксел.

На този етап обаче няма много реални постижения, дори напротив – София подразни Брюксел с проект за промени в Закона за енергетиката, които, според вносителите си Таско Ерменков и Явор Куюмджиев дават определение на морски газопровод, транспонирайки европейското законодателство. Реално текстовете обаче изключват от европейските норми морската част на магистрални газопроводи, макар и те да преминават през българските териториални води, т.е – част от територията на ЕС.

Заради тази хипотеза Драгомир Стойнев беше извикан на среща с комисаря Гюнтер Йотингер, на която да даде обяснения за готвените промени. След срещата от ЕК уточниха, че цялата територия на България, включително и акваторията й, е част от ЕС и не може да бъде правено изключение за магистралните газопроводи. 

Преди тази среща законопроектът на Ерменков и Куюмджиев мина на първо четене в Народното събрание и беше одобрен от депутатите.