fallback

Защо се провали планът за спасяването на Гърция?

Мащабът и скоростта на прилагане на строгите икономии са една от причините за неуспеха, пише WSJ

08:34 | 10.05.15 г. 20
Автор - снимка
Редактор

Гърция и кредиторите й, изпаднали в безизходица по допълнително й финансиране, се съгласиха поне за едно нещо във връзка с огромния спасителен заем, който страната получи преди точно пет години: кредитът не проработи така, както се очакваше, коментира Wall Street Journal.

Но Атина и кредиторите й – еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ), са на различни мнения относно причините за провала на програмата. Спорът за последните пет години помага да се обяснят причините защо тези дни играчите толкова често сякаш говорят един през друг и защо достигането до споразумение за допълнителна помощ се оказва толкова трудно.

Кредиторите, водени от Германия, вярват, че планът за спасителния заем е бил и е правилен, но Гърция не е успяла да го изпълни. Бързото намаляване на дефицита е било единственият начин да се реши кредитният проблем на Гърция. Обратното действие на задушаващите регулации, непосилните социални помощи и инжекцията на свободната пазарна конкуренция са били неизбежни, за да се постигне устойчив растеж на страната.

Германските лидери, като министърът на финансите Волганг Шойбле, се отнасят към Гърция като с пациента, който не си е взел лекарствата за разлика от други в същата болница, като Португалия и Ирландия, които са глътнали хапчетата си и са се възстановили. За много гърци обаче еврозоната прилича много повече на психиатричното отделение в романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“, където доминиращата старша медицинска сестра контролира въдворените чрез наказания и унижения.

От тази гледна точка управляваната от Сириза Гърция е Рандъл Макмърфи за Европа, бунтовникът, който разтърсва режима на старшата сестра Меркел с постоянни провокации, насърчавайки останалите също да се противопоставят. Министрите и законодателите от СИРИЗА вярват, че имат задължение както към Гърция, така и към Европа да се борят, дори когато шансовете не са на тяхна страна.

Няма съмнение, че големите икономически промени в Гърция дойдоха твърде късно и болезнените фискални ограничения бяха неизбежни. Атина изгуби контрол върху бюджета си и никой не беше готов да финансира дефицита.

Но повечето икономисти, както и някои от представителите на кредиторите, казват, че програмата за спасителния заем винаги е страдала от поне три недостатъка.

Първо, мащабът и скоростта на строгите икономии са забележителни и са били твърде много, казват някои икономисти. Според информация на Гърция и Европейския съюз (ЕС) мерките на страната за ограничаване на разходите и данъчните мерки по приходите са се оказали повече от 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) за периода 2010-2014 г.

Изключвайки лихвите по дълга, тези икономии подобриха първичния бюджетен баланс на Гърция, но само с 11 процентни пункта от БВП. Останалите икономии само напасваха разходите и приходите на правителството спрямо икономическия застой, за който допринасяха и самите драстични съкращения.

През 2013 г. МВФ призна, че прогнозите за слаба рецесия и ранно възстановяване са били нереалистични при подобни условия.

„Крайната цел - постигане на устойчивост на заема, не беше правилно реализирана заради престараване по фискалната консолидация“, казва Кристиан Одендал, главен икономист на Центъра за европейска реформа, независим мозъчен тръст в Лондон.

Много анализатори вярват, че щеше да бъде по-добре Гърция да бъде обявена в несъстоятелност през 2010 г. и заемите й да се преструктурират. Това щеше да позволи много по-умерено темпо на строгите икономии. Германия и другите европейски лидери обаче отхвърлиха тази опция през 2010 г., опасявайки се, че това ще дестабилизира банковата система и облигационните пазари на еврозоната.

Второ, едновременният опит да се намали дефицита и да се приемат по-широки икономически промени, познати в разговорния език на технократите като „структурни реформи“, направиха същите тези промени по-трудни.

Пазарно ориентираните икономии, като например съкращаването на пенсионните права и защитите на заетостта или дерегулирането на секторите на услугите, рядко се харесват, но се превърнах политическо токсични в страна, където икономиката е в състояние на свободно падане. Това доведе до бавно и частично прилагане на реформи, които трябваше да направят гръцката икономика по-конкурентноспособна.

Някои икономисти и официални лица твърдят, че програмата е трябвало първо да наблегне върху структурните реформи, а след това да се насочи към строгите икономии.

„Последователността на мерките беше погрешна: мерките за подобряване на растежа и промените в държавните структури трябваше да бъдат на първо място в програмата, а не мерките за икономии“, казва Кирякос Мицотакис, водеща фигура в гръцката опозиционна консервативна партия Нова демокрация.

Тази последователност обаче щеше да изисква или по-търпеливо финансиране от Германия и останалите, или ранно преструктуриране на дълга.

Трето, много гръцки анализатори и официални лица твърдят, че някои от реформите не са били непременно най-нужните за Гърция и са отразявали стандартна международна формула, а не характерните проблеми на страната.

Натискът да се съкратят служители от администрацията, за да се спестят пари и да се олекоти държавата например, пренебрегнаха факта, че публичният сектор на Гърция не е особено голям по европейските стандарти: проблемът спрямо останалите беше по-скоро неговата ефективност.

По-качествени институции, включително по-бърза съдебна система, остават на заден план в програмата, чиято основна цел е намаляване на разходите, казват критиците.

Дори бавното прилагане на някои от полезните реформи от страна на Гърция може да се разглежда като недостатък на плана, твърдят критиците. Слабото гръцко управление и лекотата, с която личните интереси задържат или установяват контрол над законодателството би трябвало да е било очевидно за еврозоната и МВФ, казва Гейбриъл Стърн, ръководител на отдела за глобални макроикономически проучвания към консултантите Oxford Economics.

„МВФ е работил на места с много по-лошо управление от Гърция. Той взима този фактор под внимание и напасва целите си спрямо него“, казва Стърн. В Гърция, казва той, това щеше да означава преструктуриране на дълга от самото начало.

Въпреки тези съмнения, кредиторите не са променили особено рецептата си. Гърция трябва отново да изпие лекарствата си. Но много гърци не са убедени, че лекарите знаят какво всъщност правят.

Още по темата четете тук!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:48 | 10.09.22 г.
fallback