fallback

Кипър започна приватизацията с “една напред, две назад”

България бе посочвана от противниците на раздържавяването на Острова като отрицателен пример заради предаването в частни ръце на енергоснабдяването

08:13 | 07.03.16 г. 2

Само месец преди Кипър да излезе от тригодишната програма за финансова помощ от прословутата „Тройка” (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), правителството в Никозия направи първата голяма стъпка за изпълнение на свои възлови ангажименти, договорени в спасителното споразумение с международните кредитори. Първата сделка в приватизационната програма, която бе задължително предварително условие за отпускане на траншовете от заема от 10 млрд. евро, обаче е съпътствана от два неуспешни процеса на продажба на държавни активи. Така една от най-сериозните реформи препъна Кипър и го лишава от последната добра оценка и последния транш. 

Реформите

В края на февруари - точно две години след инфарктното приемане на Закона за приватизация, правителството обяви успешното отваряне за частници на главната морска врата на острова – най-голямото, натоварено и важно пристанище в Лимасол. Договорите с избраните концесионери ще са факт обаче, след като бъдат одобрени от парламента на страната, което трябва да стане до края на март – началото на април. До шест месеца кабинетът очаква да се реши съдбата и на пристанището в Ларнака.

Според меморандума с тройката международни кредитори, сключен от правителството на Никос Анастасиадис през март 2013 г., на приватизация подлежат три ключови звена на държавна собственост. Освен пристанищата частници трябваше да поемат далекосъобщителния оператор CYTA и електроенергийната компания АИК. По първоначалните сметки от продажба на държавни активи до средата на 2018 г. закъсалата страна трябва да осигури приходи от 1.4 млрд. евро. Приватизационните процеси и за трите компании обаче бяха съпроводени от силни възражения от опозиционните партии и огромен натиск от синдикатите, от протести, стачки и заплахи за „динамични мерки“.

Първата успешна приватизация - на търговските дейности на най-важния кипърски порт, има голямо значение както за развитието на страната, която приключва тригодишната възстановителна програма с постигнат икономически ръст от 1.6% през 2015 г., така също за целия регион на Средиземноморието, дори и България.

Интересът на кандидатите с подадени общо 16 оферти и изборът на победителите за трите концесии представляват “вот на доверие в кипърската икономика”, отчете правителството. Два международни консорциума, оглавявани от водещи в бранша компании, поемат контейнерния терминал, морските услуги и многофункционалния терминал /товарен и пътнически/. Управлението на контейнерния терминал в следващите 25 години ще се осъществява от консорциума от EUROGATE International GmbH – германска компания, която оперира 11 контейнерни терминали от Балтийско до Средиземно море, Interorient Navigation Company Ltd и East Med Holdings S.A. Мениджър на шипинг услугите в близките 15 години и общия терминал ще бъде консорциумът на DP World Limited - водеща в световната търговия с дейности в терминали, морски услуги, логистика и спомагателни услуги, която оперира в 70 терминала в 31 страни на шест континента, и GAP Vassilopoulos.

Печалбите

Близо 2 млрд. евро се очакват да се влеят в държавната хазна през следващите 25 години от комерсиализацията на операции в пристанището на Лимасол, заяви министърът на транспорта Мариос Димитриадис. Той увери, че тримата нови оператори имат подробен план за разработване и развитие на търговската дейност на най-важното пристанище в Кипър, като привлекат нови компании. В Лимасол годишно се обработват около 2000 плавателни съдове и близо 18 000 тона товари, но в последните години той е неконкурентен на регионалните си съперници като Пирея, Малта и Хайфа.

Бъдещото управление на пристанището има огромно значение за развитието на корабната индустрия и търговското корабоплаване на Кипър, които дават 7% от брутния му вътрешен продукт. Кипърският регистър в момента се нарежда на 10-то място в света и 3-то в ЕС със 1763 кораби, плаващи под неговия флаг. Голяма част от морската търговия между Европа и Азия, Запада и Изтока, преминава през Лимасол.

Корабната промишленост трябва да се превърне във “флагман” на кипърския икономически растеж, а пристанището в Лимасол - в истински регионален морски търговски център, са оптимистичните планове на правителството от навлизането на преки чуждестранни и местни инвестиции с първата му приватизационна сделка.

Тласък за развитието на отрасъла и главното пристанище на острова ще даде също така решаването на Кипърския въпрос и обединяването на етнически разделената от 42 години страна. С интензивните политически преговори, които се водят в момента, това се очаква да стане до края на тази година. Новата ситуация се свързва най-вече с отпадането на ембаргото, наложено от Турция, за акостирането в нейни пристанища на товарни и пътнически кораби с флага на Кипър. Отварянето на турските морски врати може да засили търговския флот на новата федерална република до 2500 кораба, управлявани от базирани в Кипър компании.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:40 | 14.09.22 г.
fallback