Кипър започна приватизацията с “една напред, две назад”

„Българската следа”

България може да се възползва от възможностите, които дава кипърският сектор на корабоплаването в тези нови икономически и геополитически условия, смятат в Кипърската Агенция за насърчаване на инвестициите. Според нея корабната индустрия е един от отраслите с добър потенциал за сътрудничество с български компании от бранша и за тяхното по-активно включване в морската търговия между двата континента. Така бе представена тя по време на Българо-кипърския бизнесфорум, проведен в края на февруари в София в рамките на официалното посещение на президента на Кипър Никос Анастасиадис.

България бе споменавана, но с отрицателен знак, и в друга връзка с приватизацията в Кипър. В началото на 2014 г., когато се обсъждаше законът за раздържавянането, нейният „пример” бе използван като “аргумент” от противниците на продажбата на енергоснабдителната компания АИК. Основно бе изтъквано значителното повишаване на цените на електроенергията в България след приватизацията в сектора. Разликата наистина е очевидна – при положение, че АИК е държавна собственост, през последните 12 месеца /февруари 2016 г. спрямо февруари 2015 г./ в Кипър бе отчетен спад от 23% в цените на тока, а за последните две години намалението е с 32%.

След много трудни и драматични консултации с тройката международни кредитори в началото на тази година електроенергийната компания отпадна от списъка за приватизация. Приет бе компромисният вариант – тя да се раздели на две дружества, за производството и доставката на електроенергията и за нейното разпределение и пренос, които на този етап остават в държавни ръце.

Приватизацията на държавния телеком CYTA остана последната предпоставка за завършването на кипърската възстановителна програма, но това няма да стане в срока на нейното действие /до 31 март/. Законопроектът за първия етап на трансформирането му - за промяна на статута му на полудържавна организация в частна компания под контрола на държавата, не мина през парламента. Финансовият министър Харис Георгиадис не успя да убеди депутатите, че това е необходимо да стане до 7 март, когато е последната среща на Еврогрупата преди излизането на Кипър от програмата за финансова помощ и съответно - последният шанс за последния транш от 400 млн. евро.

Целта на правителството е да привлече стратегически инвеститор, който да поеме управлението на телекома и да го модернизира, далеч от влиянието на политиката и в една силно конкурентна сфера. Пазарният дял на компанията в областта на мобилната телефония спада от 85% през 2010 г. на 67% през 2015 г., а оборотът й за този период се е свил с 21%. Според икономисти, неприватизираната CYTA върви по пътя на “Cyprus Airways” – националния авиопревозвач на Кипър, който фалира и бе закрит през януари 2015 г. Правителството обаче не се отказва от платновете си за реформа в сектора и обяви, че ще постави CYTA на дневен ред отново пред новия парламент, който ще бъде избран на изборите на 22 май тази година.

Пари и доверие

По време на срещата на Еврогрупата в понеделник /7 март/ финансовият министър на Кипър Харис Георгиадис ще даде подробности за законодателните и други реформи, осъществени в страната от началото на кризата през 2013 г., за изпълнението на фискалните и макроикономически показатели, за състоянието на банковата система, както и за предстоящите действия на правителството, за да се запази и продължи постигнатото в рамките на меморандума икономическо възстановяване.

Приватизацията остава на дневен ред не само, за да задоволи изискванията на Тройката международни кредитори, а за да придвижи напред реформите в икономиката, коментира неколкократно финансовият министър Харис Георгиадис. За дясното правителство на Кипър приватизацията не е идеологическа самоцел, а част от по-широкото усилие за извършване на необходимите реформи и модернизиране на страната, за поставянето на основите за устойчив растеж след икономическата криза и тригодишната спасителна програма.

Неизпълнението на приватизационната програма и загубата на последния транш от 400 млн. евро не е толкова въпрос на пари, а на доверие, подчерта той. Според него Кипър не е затруднен да посрещне финансовите си нужди и без последната сума по спасителния заем, но липсата ѝ може да подкопае доверието на чуждестранните инвеститори към Кипър и да развали спечеления му “добър имидж” на международните финансови пазари, на които страната успя да се завърне в рамките на спасителната програма.

Първият индикатор за това ще станат новите доклади на международните рейтингови агенции Moody's и Standard & Poor's, които се очакват на 18 март. А на 31 март Кипър приключва с меморандума с тройката.

Всичко по темата четете тук!