Близо 60% от руснаците искат решителна промяна в страната

Близо 60% от руснаците искат „решителни и мащабни промени“ в страната на фона на нарастващото недоволство от властите заради понижаването на жизнения стандарт, показва ново изследване, цитирано от Bloomberg.

Делът на руснаците, които искат промяна, достигна 59% тази година спрямо 42% през 2017 г., показва изследване на центъра „Карнеги“ в Москва и центъра „Левада“. След пет години на стагнация на доходите в Русия, 24% от анкетираните казват, че искат по-високи заплати, пенсии и жизнен стандарт, следвани от 13%, които настояват за „смяна на правителството, президента или властите“.

Допитването сред 1600 руснаци, което било проведено през юли, установява още, че 53 на сто от анкетираните смятат, че необходимите реформи са възможни само чрез „сериозни промени в политическата система“ спрямо 34%, които са на мнение, че те могат да бъдат постигнати при съществуващата структура.

Само 4% от участниците в допитването обаче определят демократичните реформи като необходими, докато 45% искат властта да е съсредоточена в ръцете на един лидер, а 74 на сто предпочитат активна намеса на правителството в икономиката за контролиране на цените. Русия

„Ако желанието за политическа промяна продължи да расте със същия темп както през последните две години, скоро може да има голямо търсене на политически свободи и политически избор“, коментират авторите на изследването Денис Волков и Андрей Колесников. „Държавата явно не е готова за това, тя върви в посока към по-голям авторитаризъм“, допълват те.

Докладът е публикуван след най-големите демонстрации против Кремъл през последните седем години през лятото, когато властите отказаха да позволят на кандидати на опозицията да участват на местните избори. Разочарованието от управлението обаче е започнало да се усеща още в началото на четвъртия мандат на президента Владимир Путин през май миналата година, когато сходно допитване установи, че 57 на сто от руснаците подкрепят големи реформи.

Неотдавнашни допитвания показаха, че личният рейтинг на Путин се е стабилизирал, след като миналата година пострада заради непопулярните пенсионни реформи, въпреки че остава далеч под върховите нива след анексирането на Крим от Русия през 2014 г.

На фона на растящия натиск за изпълняване на обещанията за по-добър жизнен стандарт правителството увеличава разходите след години на ултразатегната парична и фискална политика, която ограничи щетите от спадащите цени на петрола и международните санкции заради украинската криза. Централната банка също така ускори понижаването на лихвените проценти, което може да стимулира вялата икономика, въпреки че гуверньорът Елвира Набиулина предупреди, че растежът ще бъде ограничен без структурни реформи.

Допитването показва, че „хората искат радикални промени, но се страхуват от социалната цена“, отбелязват Волков и Колесников.