Лидерите на ЕС открехват пътя за санкции срещу Беларус

Пътят за санкции на ЕС срещу поддръжниците на белоруския президент Александър Лукашенко е отворен след седмици на блокада. Кипър оттегли ветото си срещу планираните наказателни мерки на срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък вечерта. Според председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел санкциите трябва да влязат в сила незабавно.

След съгласието на държавните и правителствените ръководители на ЕС незабавно трябва да последва писмена процедура за официално решение, заяви Мишел на пресконференция. Това е ясен сигнал за доверието към ЕС, поясни още той.

И президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също показа облекчение, че санкциите вече могат да влязат в сила, предава Ройтерс. 

Канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви след края на преговорите: "Днес можем да кажем, че санкциите срещу участниците в Беларус са ефективни. Това означава, че Европейският съюз действа срещу тези, които се противопоставят на демократичните движения. Мисля, че това е много важен сигнал”.

Според сегашното състояние на планиране санкциите на ЕС са предназначени да засегнат 40 души, които са обвинени в участие в изборни измами или жестоки репресии срещу мирните протести. Самият Лукашенко първоначално няма да е сред тях. Причината е, че това може да усложни дипломатическите усилия за разрешаване на конфликта и ще лиши ЕС от възможността отново да затегне курса си.

С наказателните мерки ЕС възнамерява да окаже допълнителен натиск върху ръководството в Беларус и да даде знак за солидарност с хората в страната. След президентските избори на 9 август в бившата съветска република имаше протести и стачки срещу авторитарния държавен глава Лукашенко, който е на власт в продължение на 26 години.

Кипър призова за санкции и срещу Турция


Плановете за санкции наскоро бяха блокирани, защото Кипър обвърза одобрението си с изискването ЕС да наложи и нови санкции на Турция. Кипър и Гърция отдавна призовават Брюксел да реагира по-остро на турските газови проучвания в Източното Средиземноморие, които считат за незаконни. Други държави обаче вярват, че това може да затрудни текущите усилия по медиация. Те искат да изчакат, преди да се съгласят с нови санкции за Анкара.

В крайна сметка в Брюксел беше постигнато споразумение санкциите срещу Турция да бъдат заложени в плана на действие. В случай на нови едностранни мерки от Турция държавните и правителствени ръководители смятат да използват всички възможни инструменти и възможности. Същевременно ЕС обещава на Турция, наред с други неща, да продължи работата по разширяване на митническия съюз, ако в дългосрочен план ситуацията се успокои.


С тази формула държавите от ЕС реагират на факта, че напоследък има няколко признака на успокояване в рамките на конфликта между Турция и Гърция - но не и в спора между Турция и Кипър. Наскоро Анкара прекъсна проучванията на газ в близост до гръцки острови и обяви, че ще възобнови преговорите за уреждане на конфликта с Атина. За разлика от това обаче турските кораби все още проучват за природен газ край остров Кипър.

Подходът на Кипър беше изключително неприятен за ЕС, тъй като наскоро Брюксел на няколко пъти обяви, че санкциите срещу Беларус могат да влязат в сила скоро.