Може ли Украйна наистина да влезе бързо в ЕС?

Освен това, ако Украйна бъде придвижена скоростно, това вероятно ще бъде възприето като несправедливо от страните от Западните Балкани (Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина), които също се стремят към членство в блока.

Друга временна възможност биха били специални отношения, чрез които Украйна би получила достъп до единния пазар на ЕС, както и евентуален достъп до фондовете на ЕС. В идеалния случай неформалният Европейски съвет на лидерите на ЕС, който ще се срещне в Париж на 10-11 март, може - но все още не е сигурно - да обсъди кандидатурата на Украйна.

Преговори за присъединяване

Придобиването на статут на кандидатка обаче не означава, че страната незабавно започва преговори за присъединяване. Започването на преговори за членство трябва да бъде одобрено единодушно от всички държави членки на ЕС. Този етап от процеса може да се удължи, тъй като всяка страна от Съюза може да наложи вето.

След като Европейският съвет даде зелена светлина, Комисията започва процес на проверка, който включва подробен анализ на законодателството на страната, за да се установи доколко то е в съответствие с правото на ЕС. Крайният резултат от този процес е мандат за преговори, който определя целите на Комисията за бъдещото споразумение.

Смисълът на преговорите за присъединяване е да се установи съответствие между законодателството на ЕС, или acquis communautaire, и законодателството на новата държава членка. Достиженията на върховенството на правото са разделени на 35 преговорни глави, групирани в 6 групи, които обхващат всички законодателни аспекти. Това включва и възможни "специални въпроси", както в случая със Сърбия, която трябва да нормализира отношенията си с Косово.

Именно тогава започва наистина мъчителната работа.

Всяка от 35-те глави може да бъде затворена само с единодушната благословия на всички държави от ЕС. Това обикновено отнема години, обикновено между 4 и 7 или дори повече, както виждаме сега със Сърбия и Черна гора.

За да е ясно, ако например Великобритания отмени Brexit и отново кандидатства за членство в ЕС, ще трябва да следва същата процедура: всяка от 35-те глави ще бъде внимателно анализирана, преди да бъде затворена.

След като всички глави бъдат затворени, страната подписва Договор за присъединяване, в който се посочва датата на присъединяване. Договорът също така трябва да бъде ратифициран от всички 27 членове на ЕС, с което страната кандидатка става "присъединяваща се страна" и по-нататък очаква своето присъединяване.

Последните страни, които се присъединиха към ЕС, бяха България, Румъния и Хърватия. Румъния подаде молба за членство в ЕС през юни 1995 г., а България - през декември 1995 г. Двете страни бяха поканени да започнат преговори за присъединяване през декември 1999 г. На България и Румъния им отне до 25 април 2005 г., за да подпишат договорите си за присъединяване, и те окончателно се присъединиха на 1 януари 2007 г.

За Хърватия нещата се развиха малко по-бързо: тя подаде молба за членство в ЕС през 2003 г. и се присъедини на 1 юли 2013 г., така че това отне само едно десетилетие.