Световният ред, основан на правилата, е мит

Втората причина регионалният ред по места да е нестабилен, е, че местните противопоставяния са географски ограничени, но продължават дълго време. Локалните конфликти се основават на исторически претенции или са оправдавани с тях. Възприемани или реални престъпления, извършени в миналото, пораждат желание за отмъщение; стремежът към величие стимулира териториалните посегателства; а националното самочувствие мотивира упоритата враждебност към агресивните съседи. Когато корените на политическо действие лежат в националните претенции за величие, дипломатическият компромис става труден. Продължителният конфликт започва да изглежда за предпочитане пред споразумението чрез преговори. По-легитимно е да копаеш окопи, отколкото да седнеш на масата за преговори.

Местните антагонисти са готови да платят висока цена както при атака (като Русия), така и при защита (като Украйна). Очакванията са високият риск да бъде възнаграден с голяма печалба: агресорът очаква по-голямо влияние или по-голяма територия, докато защитаващият се очаква независимост и по-голяма сигурност.

За една далечна сила като САЩ трайният характер на регионалните конфликти в Евразия е политическо предизвикателство. Управлението на такива конфликти изисква последователно участие и постоянно присъствие. Но подходът на САЩ е да участват в регионалната геополитическа динамика, само когато е необходимо възстановяване на равновесието и след това се пренасочват към друг регион. Затова чуваме да се говори за „обединяване“ на Европа и „фокус“ върху Азия.

Исторически рядко се случва местно противопоставяне да приключи окончателно – обикновено само когато опустошителна война преначертае картата с кръв. Френско-германският конфликт от 19-и и началото на 20-и век се превръща в приятелство едва след две ужасни световни войни. Крайният резултат беше добър за Европа, но стигането до него беше трагедия, което трябваше да се избегне.

Сегашната война между Русия и Украйна ще приключи в един момент, но спорът между двете нации няма. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е деликатно локално равновесие, изискващо постоянно поддържане чрез западната икономическа и военна подкрепа за Украйна.

Ако Украйна излезе от руската агресия като независима държава, либералното изкушение на администрацията на Байдън ще бъде да нарече това победа на световния ред, основан на правила и демокрации. Това би било грешка. Победата ще бъде на Украйна, и то такава, която ще доведе до момент на крехка регионална стабилност, а не до обновен световен ред.