В близост до границата на Русия с Украйна се е запалил склад за боеприпаси, което е последният от поредицата инциденти, засегнали военните съоръжения на Москва през последните седмици. А те могат да окажат натиск върху линиите за снабдяване на нейните сили.
Според областния управител Вячеслав Гладков пожарът в склада в село край Белгород, на около 25 километра от украинската граница, е бил потушен рано сутринта в сряда.
Властите съобщиха и за взривове в руските области Курск и Воронеж, които са в съседство с Украйна. Губернаторите на регионите заявиха, че системите за противовъздушна отбрана са свалили дронове в ранните часове на сряда.
Инцидентите последваха поредица от подобни събития през последните седмици в съседните на Източна Украйна региони, където Русия се опитва да завземе територия. Руски официални лица заявиха, че на 1 април два украински хеликоптера са ударили съоръжение за съхранение на нефт в покрайнините на Белгород. В понеделник избухнаха пожари в два склада за съхранение на гориво в Брянска област.
Русия съобщи, че флагманът на Черноморския ѝ флот, ракетният крайцер "Москва", е потънал в бурно море след експлозия на боеприпаси на борда на 14 април, а САЩ заявиха, че е бил ударен от украински ракети.
Украински официални лица намекнаха за някакво участие в инцидентите, без да го признават изрично.
„Рано или късно дълговете трябва да бъдат изплатени", написа в сряда в Telegram Михайло Подоляк, съветник на украинския президент. „Кармата е жестоко нещо“.
Киър Джайлс, руски експерт по сигурността в мозъчния тръст Chatham House в Лондон, заяви пред Wall Street Journal, че Русия често страда от аварии и катастрофи, свързани с небрежност и други фактори, така че участието на Украйна е неясно, доколкото тя не поема отговорност за инцидентите.
„Системата страда от самонараняване в мирно време", каза Джайлс. „Когато е поставена под допълнителното натоварване на настъпателна война, не е изненадващо, че процентът на естествените аварии може да се увеличи“.
Междувременно Русия съобщи, че от сряда спира доставките на газ за Полша и България, което е значителна ескалация на икономическия конфликт между Москва и Запада. Москва се опитва да укрепи своята нестабилна валута, като настоява клиентите да плащат в рубли, което увеличава перспективата Русия да спре газовите потоци към други европейски държави в отговор на мащабните икономически санкции, наложени от Запада заради нахлуването ѝ в Украйна. Министърът на финансите на Русия Антон Силуанов заяви в сряда, че добивът на петрол в Русия през тази година може да намалее с до 17% заради санкциите.
Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, окачестви съобщението на руската газова компания „Газпром" като изнудване и заяви, че държавите от Европейския съюз работят за осигуряване на алтернативни източници на енергия и координират плановете за съхранение в целия блок.
„Това е неоправдано и неприемливо", каза тя. „И още веднъж показва ненадеждността на Русия като доставчик на газ".
В сряда руският президент Владимир Путин отново предупреди в изказване пред Законодателния съвет на Федералното събрание на Русия във втория по големина руски град Санкт Петербург за тежки последици за всяка страна, която възнамерява да се „намеси в протичащите събития отвън и да създаде стратегически заплахи за Русия, които са неприемливи за нас",
„Те трябва да знаят, че нашият отговор на контраударите ще бъде светкавичен", каза Путин.
В понеделник външният министър на Русия Сергей Лавров заяви пред руски медии, че Западът в момента е въвлечен в прокси война с Русия, като въоръжава и подпомага Украйна, и че тя може да прерасне в глобален конфликт с ядрени оръжия.
Във вторник министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, говорейки пред репортери във военновъздушната база Рамщайн в Германия, заяви, че „всяко намекване за възможно използване на ядрени оръжия е опасно и безполезно“.
Остин се срещна с представители на отбраната от повече от 40 държави в Германия и заяви, че САЩ и техните съюзници ще продължат да отговарят на нуждите на Украйна, като добави, че залогът на конфликта "достига отвъд Украйна и дори Европа".
Предвижда се президентът на САЩ Джо Байдън да говори за войната в Украйна в четвъртък, съобщиха от Белия дом.
Междувременно Федералната служба за сигурност на Русия съобщи в сряда, че двама руски граждани са били задържани, тъй като се предполага, че са подготвяли саботаж на транспортно-инфраструктурен обект в Белгород. Службата заяви, че заподозрените са поддръжници на украинските националисти и са изпратили данни за руски военнослужещи, участващи във военната операция на Москва в Украйна, на базирания в Киев уебсайт Peacemaker, който публикува лична информация за хора, за които се твърди, че са извършили престъпления срещу Украйна и националната сигурност на страната.
The Wall Street Journal не е успял да провери независимо твърденията на агенцията за опит за саботаж.
Министерството на отбраната на Русия съобщи в сряда, че нейни сили са изстреляли високоточни ракети „Калибър" с далечен обсег на действие към югоизточния украински град Запорожие, където са унищожили хангари на алуминиев завод, в които е имало „голяма партида чуждестранни оръжия и боеприпаси, доставени от САЩ и европейските страни за украинските войски". Представители на руската отбрана съобщиха, че техните военновъздушни сили са ударили 59 военни обекта в Украйна през нощта, а руските системи за противовъздушна отбрана са свалили 18 украински безпилотни летателни апарата и украинска тактическа ракета "Точка-У". Твърденията на Русия не могат да бъдат проверени по независим начин.
Министерството на отбраната на Обединеното кралство заяви в сряда, че руските въздушни сили са съсредоточени предимно в Южна и Източна Украйна, като осигуряват подкрепа за руските сухопътни сили при постепенното им настъпление. „Русия има много ограничен въздушен достъп до северната и западната част на Украйна, което ограничава настъпателните действия до дълбоки удари с оръжия на земя", заяви то.
Междувременно Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщи, че Русия е постигнала известен напредък в източната част на страната, където набляга на нова офанзива, след като първоначалният ѝ опит да превземе столицата Киев и да отстрани президента Володимир Зеленски се провали. Руските сили завзеха ново село и превзеха покрайнините на друго, докато се опитваха да обкръжат украинските части в източната част на страната, където Украйна се сражава срещу руските марионетни сили от 2014 г. насам.
Руските сили също така се опитват да разширят сухопътния мост от контролираните от Русия райони на източната част на украинския регион Донбас към Кримския полуостров на юг, който Москва анексира преди осем години.
Нарастват опасенията, че съседна Молдова, друга бивша съветска република, може да бъде въвлечена в конфликта. В сряда отцепническият проруски анклав Приднестровие съобщи за стрелба и забелязани дронове над село близо до границата с Украйна, след като заяви, че три отделни нападения по-рано тази седмица са били насочени срещу приднестровска военна база, две радиокули и централата на държавната служба за сигурност. Твърди се, че в селото Кобасна се намира най-големият склад за боеприпаси в Европа. Не се съобщава за жертви при нито един от инцидентите, но те породиха опасения, че 1500-те руски войници, разположени в Приднестровието, могат да бъдат разположени в Западна Украйна.
Молдова е притеснена, след като руското нахлуване в Украйна я постави на границата на активна военна зона, което може да изостри отношенията ѝ с Приднестровието. Тясната ивица земя е откъсната от Молдова след гражданска война през 1992 г. и се държи от проруски националисти. Много от 350 000-те жители притежават руски паспорти.
Междувременно дипломатическите усилия за прекратяване на конфликта в Украйна изглежда напредват бавно. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш се срещна с Лавров и Путин в Москва във вторник. След срещата Лавров обвини за войната разширяването на НАТО и обвини Запада, че се опитва да създаде алтернативно глобално управление извън ООН.
Планирано е Гутериш да се срещне със Зеленски в Киев по-късно в четвъртък.
16:55 | 13.09.22 г.