Руският проектозакон за отмяна създаването на Литва: да плачеш или да се смееш?

Правна лудост, която предизвиква опасения не само в Литва, а в и цяла Европа – така литовците виждат руската инициатива да отмени признаването на зависимостта им, пише литовският журналист Евалдас Лабанаускас за EUObserver.

Ходът бе предложен в руската Дума на 8 юни в законопроект, който казва, че признаването от СССР на суверенитета на Литва на 7 септември 1991 г. е нищожно, защото противоречи на конституцията на Съветския съюз.

„Ние сме наследници на СССР. Имаме правото да анулираме решения на Съветския съюз, които са от съществено значение за нас тук и сега“, казва Евгений Фьодоров, руски депутат, представил проектозакона, за руския ежедневник „Комсомолская правда“.

Отмяната на признанието на независимостта ще даде на Литва и правно основание да напусне НАТО, добавя Фьодоров.

Това не е първият път, когато руски политици се опитват да коригират историята на Прибалтийските страни.

От своя страна, литовският министър на отбраната Арвидас Анушаускас и литовският депутат Матас Малдейкис осмяха инициативата на Фьодоров.

Общинският съвет на Киев така или иначе вече отмени основаването на Москва през 1147 г., пошегува се Анушаускас в Twitter. Ако Русия премахне признаването на независимостта на Литва, Вилнюс ще отмени Договора от Поляновка от 1634 г. и ще си върне обратно земи от Русия, добави Малдейкис.

„Най-трудното нещо е да спориш с глупост“, коментира Дайний Жалимас, учен по право и бивш председател на Литовския конституционен съд, за изданието.

„Това е шизофрения. Същото е, ако на Сърбия внезапно ѝ хрумне идеята да оттегли признаването независимостта на Черно гора или, да кажем, Хърватия, защото от тяхна гледна точка Югославия се е разпаднала незаконно“, казва той.

„Това е агресивен ревизионизъм, който не лежи на правна база. Признаването е неотменимо“, добавя той.

Основната цел на руската инициатива е пропагадна атака срещу „публичното да се омаловажи“ Литва, поставяйки под въпрос правото ѝ да съществува, казва Валентинас Бержунас, професор в Института по международни отношения и политически науки към Вилнюския университет.

За Григорий Амнеул, руски изгнаник в Полша, работил 12 години в Думата, руският депутат Фьодоров е известен провокатор.

„Този законопроект не трябва да премине правната проверка, която ще бъде изготвена от правния отдел на Думата. А ако има останал някой истински юрист [в руския парламент], тази инициатива ще свърши в кошчето за боклук“, казва той.

Фьодоров очаква Думата да гласува предложението му през есенната сесия.

Но ако то пропадне, Кремъл лесно може да се измие ръцете, макар че Фьодоров идва от партията на руския президент Владимир Путин „Обединена Русия“.

„Отношенията на Фьодоров с руската президентска администрация се характеризират с идеята за „послушна канализационна тръба“. Подобни отношения винаги оставят възможността да се каже, че администрацията няма нищо общо с това“, казва Амнуел.

Въпреки това военновременната обстановка означава, че проектозаконът е достатъчен да обтегне нервите, казват експерти.

Литва, която твърдо подкрепя Украйна, вече поема удари от руски информационни атаки, а Фьодоров казва, че ако Естония и Латвия „не възстановят добрите си отношения“ с Русия, тогава тя ще трябва да отмени признаването и на тяхната независимост.

„Разбира се, в съвременна Русия решението за несъществуването на литовската независимост не може да бъде изключени“, казва Амнуел.

Това ще доведе до прекъсване на дипломатическите отношения и носи заплаха от военна конфронтация, добавя той. „Това ще означава, че Русия официално обявява война срещу Литва. Не мога да го определя като нещо по-различно от война“, казва той.

Това, което изглеждаше като просто още по-нелепа руска пропаганда преди инвазията в Украйна на 24 февруари, също предвещаваше истинска агресия, казва Бержунас.

„Не казва, че трябва да реагираме на всичко публично, понякога дори истерично, но трябва поне да го следим“, казва той.

„Не забравяйте, мнозина чуха приказките за „несъществуващата държава Украйна“, „освобождаването на Донбас“ и т.н. Какво виждаме днес? Практическа реализация на тези думи. И това е наистина тревожно“, допълва той.