Как Китай демонстрира своята власт

Китайската народна република отпразнува своята 70-годишнина с най-големия военен парад в своята история. 15 000 военнослужещи, повече от 160 самолета и 580 танкови и оръжейни системи, включително и такива за ядрени междуконтинентални балистични ракети, участваха в масовия военен парад на площад Тянанмън в Пекин във вторник. Според експерти комунистическото ръководство иска да демонстрира по този начин своята военна мощ, претенцията си за повече власт и повишаването на международната роля.

Изправен в черна лимузина от типа „Червено знаме“ Си Дзинпин прие войските като главнокомандващ по Пътя на вечния мир. „Няма сила, която да разклати основите на тази велика нация", каза президентът в реч в началото на церемонията. „Никоя сила не може да спре прогреса на китайския народ и нацията“. Той също така призова за единство и обеща на милиардите китайци „още повече просперитет“.

В светлината на петмесечните протести в Хонконг Си Дзинпин призова за „дългосрочна стабилност“ в китайския специален административен регион. Той утвърди принципа на „една държава, две системи“, според която бившата колония на Британската корона се управлява автономно. Въпреки това наблегна и на принципа на „мирното обединение“ по отношение на Тайван. Пекин гледал на демократичния остров като на част от Народната република. „Борбата за пълно обединение на отечеството трябва да продължи", каза той.

Националният празник бе отбелязан и в Хонконг, но встрани от обществеността. В изложбения център поканените гости следяха церемонията, която бе предадена чрез пряка транслация. Два хеликоптера с голям китайски и по-малък хонконгски флаг прелетяха над пристанището на бившата британска колония. Заради опасения за безредици пътищата бяха блокирани, а метростанциите - затворени. Мобилизирани са били 6000 полицаи. Въпреки забраната за демонстрации обаче сутринта активисти бяха блокирали улиците.

С военния парад в Пекин Китай също така показа и своя напредък в развитието на съвременните оръжейни системи. Представеното оборудване е „напълно самостоятелно произведено“, заяви генерал-майор Чай Дзъджун, заместник-директор на Генералния щаб. То трябва да демонстрира „независимата способност за иновации" на китайската отбранителна промишленост. „Китайските военни решително ще защитават интересите на националния суверенитет, сигурността и развитието“, заяви той.

За първи път бе показана нова междуконтинентална ракета, която може да носи ядрена бойна глава. Тя може да прелети 14 хиляди километра и на теория да достигне територията на САЩ, преодолявайки противоракетната защита. Като акцент в края на парада беше представен Dong Feng 41 (източен вятър), който може да достигне до САЩ за половин час според експерти с до десет ядрени бойни глави. Това е една от най-мощните ракети в света. Обхватът ѝ е между 12 000 и 15 000 километра. 

Парадът в Китай

1 / 8

Снимки: Ройтерс

Още галерии

21-метрова ракета може да бъде изстреляна от мобилни изстрелващи рампи на камиони или влакове, както и от силози. Броят на бойните глави в китайския ядрен арсенал се изчислява на 290. Предполага се, че около 180 до 190 са за наземни ракети, а останалите могат да бъдат изстрелвани от кораби или подводници, както и от самолети. От друга страна, САЩ разполагат с 1885 ядрени бойни глави в арсенала си по данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (Sipri).
Новата хиперзвукова ракета DL-17 също беше очаквана с нетърпение. Тя се счита за опасно оръжие, тъй като може да достигне пет пъти по-голяма скорост от тази на звука, да лети ниско и да преодолее системите за ПВО. Тя може да бъде оборудвана с конвенционални и ядрени бойни глави. Стандартната ракета изстрелва планера, но той  се отделя със собствен двигател на определена височина от носещата система и търси целта си.

Според собствените си изявления Китай преследва ядрена доктрина, според която не би трябвало да е първата страна, която да използва ядрено оръжие, а само като отмъщение за ядрена атака. Китайската пропаганда представя по случай Националния празник и постиженията на Китай, която се превърна във втората по големина икономика след САЩ от 80-те години на миналия век със своята политика на реформиране и отваряне.

„Вече не сме бедният Китай от преди 70 години“, казва Джу Лиджия, професор от колежа за администрация. „Китай стана силен и богат". Въпреки че много фабрики в столицата бяха затворени, над парада бе надвиснал смог, предава Ройтерс. Препоръчителните ограничения за чистотата на въздуха са били надвишени шест пъти.

Цитирайки изказване на „великия управленец“ Мао Дзетун, обявил основаването на Народната република на 1 октомври 1949 г., посланието за празника бе: „Без Комунистическата партия нямаше да има нов Китай“. Според експерта Кристин Ши-Купфер от Берлинския институт Merics „става дума за бойната готовност на Комунистическата партия при управлението на Си Дзинпин. „Затова според мен сме свидетели и на този военен парад", казва тя. 

Във вътрешнополитически план има нужда от „идеологическа дисциплина", каза Ши-Купфер. От гледна точка на Пекин той се нуждае от абсолютно лоялни партийни кадри, които "преди всичко следват линията на партийния лидер" и са в състояние да водят "битките" на 21 век. Сред тях са по-бавният икономически растеж и конфронтацията с „враждебни сили“.

Празненствата са засенчени от няколко кризи. В допълнение към протестите в Хонконг, сред тях са и търговската война със САЩ, която забавя растежа в Китай, а също и на световната икономика. В допълнение и вирусът на свински грип в Китай разгневи хората – потенциално той може да убие половината от свинете. Китай също така е критикуван заради затварянето на уйгурите в лагери за превъзпитание.