Европа позволи стратегическа победа на Китай

През миналата година Китай многократно демонстрира готовността си да игнорира договорните ангажименти. Новият му закон за националната сигурност нарушава споразумение с Великобритания, което гарантираше автономията на Хонконг. Китай също така наложи мита върху австралийски стоки в нарушение на споразумението за свободна търговия между двете страни.

Моментът за тази сделка е прекрасен за Пекин, тъй като поставя екипа на Байдън пред свършен факт. Райнхард Бютикофер, председател на делегацията на Европейския парламент за Китай, казва: „Позволихме на Китай да вбие огромен клин между САЩ и Европа.“

За сделката между ЕС и Китай силен натиск оказа германската канцлерка Ангела Меркел, като в крайна сметка беше сключена точно преди завършека на немското председателство на ЕС. Меркел се смята за защитник на либералните ценности, но подходът й към Китай се ръководи до голяма степен от търговията. Тя знае, че германската автомобилна индустрия претърпя няколко трудни години, а Китай е най-големият й пазар.

Решителността на Меркел за прокарване на сделката може да отразява и собствения й скептицизъм относно бъдещето на САЩ. В реч през 2017 г. тя каза, че Европа вече не може да разчита на Америка. Изборът на Байдън вероятно не е променил това нейно гледище. Много европейци също вярват, че САЩ са на ръба на нова студена война с Китай - и не искат да я споделят.

Някои от тези аргументи са достатъчно разумни. Трудно е да погледнете текущите събития във Вашингтон и да се почувствате напълно уверени в стабилността на САЩ или Атлантическия съюз. Европейското желание да се избегне военна конфронтация в Тихия океан също е рационално.

Но разчитането на американска гаранция за сигурност спрямо Европа, съчетано с подкопаване на американската политика за сигурност в Тихия океан, не изглежда като разумна или устойчива политика в дългосрочен план.

Европейците също така се самозалъгват, ако смятат, че могат да затварят очи пред все по-авторитарния и агресивен характер на Китай на Си Дзинпин. През последните 70 години европейците се възползваха от факта, че най-мощната държава в света е либерална демокрация. Ако авторитарна нация като Китай измести Америка като доминиращата глобална сила, тогава демокрациите в целия свят ще усетят последствията.

Дори в сегашния геополитически ред Китай многократно демонстрира готовността си да използва икономическата си мощ като стратегическо оръжие. Като задълбочават икономическата си зависимост от Китай - без да координират политиката си с други демокрации - европейските държави увеличават своята уязвимост на натиск от Пекин. Това е забележително късогледо решение за една „геополитическа комисия“, каквато Фон дер Лайен иска да е ЕК.