Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен казва, че иска да ръководи „геополитическа комисия“. Но госпожата завърши 2020 г., като изпрати наистина ужасно геополитическо послание, след като нейната комисия подписа споразумение за инвестиции между ЕС и Китай, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
През изминалата година Китай смаза гражданските свободи в Хонконг, засили потисничеството в провинция Синдзян, уби индийски войници, заплаши Тайван и санкционира Австралия. С подписването на сделка с Китай ЕС даде знак, че не го е грижа за всичко това. Както казва Янка Ортел, директор на азиатската програма към Европейския съвет по външни отношения: „Това е огромна дипломатическа победа за Китай“.
Това също е голям удар срещу Джо Байдън. Избраният президент на САЩ подчерта, че след Доналд Тръмп иска да започне наново с Европа. По-специално, администрацията на Байдън иска да работи по въпросите на Китай заедно с демокрациите партньори. Джейк Саливън, съветникът на Байдън по националната сигурност, отправи в последния момент молба към европейците да отложат подписването на сделката - поне докато я обсъдят с новата администрация. Той беше игнориран.
Представителите на ЕС предлагат няколко обосновки за своето решение. Те казват, че много от отстъпките, които ЕС е получил от Китай, вече са били предоставени на САЩ като част от „първата фаза“ на сделката на Америка с азиатската страна. (Тук се включват отваряне на сектори в няколко индустрии, както и промени в изискванията за съвместните предприятия.) Властите в Брюксел посочват, че САЩ не са поискали разрешение от Европа, преди да сключат своята сделка с Китай. Те оправдават решението на ЕС като демонстрация на „стратегическа автономия“.
Тези аргументи на ЕС звучат прагматично, но всъщност са наивни. Лекомислено е да вярваме, че Китай ще спазва споразумението, което е подписал. Наивно е да се игнорират геополитическите последици от сключването на сделка с Китай точно сега. И е наивно да се мисли, че мрачният политически климат в Пекин никога няма да повлияе на живота в Брюксел или Берлин.
ЕС казва, че тази сделка ще „дисциплинира поведението“ на китайските държавни предприятия, от които сега ще се изисква „да действат в съответствие с търговските съображения“. Но Китай пое много подобни ангажименти, когато се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г. Обещанията за ограничаване на държавните субсидии, направени преди 20 години, сега се предлагат отново като нови отстъпки. Обещанията на Пекин да "работи за" прилагане на международните конвенции за трудовите стандарти също са смешно несериозни. Както Ши Инхон, виден китайски академик, посочи: „По отношение на труда е невъзможно Китай да се съгласи. Можете ли да си представите Китай със свободни профсъюзи?"
13:25 | 14.09.22 г.
