Китай повишава цените на стоките си за света

Растящите цени на суровините и продължаващите ограничения за снабдителните вериги карат много китайски износители да повишават цените на стоките, които продават в чужбина, засилвайки опасенията, че това може да се прибави към глобалния инфлационистки натиск, пише Wall Street Journal.

Страховете се задълбочиха през последните дни, след като заседналият контейнеровоз Ever Given блокира Суецкия канал, подлагайки на още по-голям натиск снабдителните вериги, засегнати от коронавирусната пандемия и по-силното от очакванията търсене на компютърни чипове и други стоки. (Днес каналът беше отпушен, след като контейнеровозът беше преместен успешно – бел. ред.).

Рене де Йон, директор на производителя на градински мебели Resysta, базиран в южния китайски град Фошан, съобщава, че планира да повиши цените на новите поръчки с около 7% това лято.

Решението е мотивирано до голяма степен от бързия ръст през последните месеци на цените на химикали и метали, използвани в производството на възглавници, дунапрен и рамки, в заводите на компанията в Китай и Индонезия. Превозните такси също са нараснали с около 90% от юни м. г., въпреки че често са плащани от клиентите.

„През моите близо 25 години в Китай никога не съм виждал подобно нещо. Никога не съм виждал такива цени на превозите преди, а цените на стоманата и алуминия удариха тавана“, казва той и допълва, че маржовете на печалба на компанията са подложени на натиск.

Други китайски износители също повишават цените, включително компании в областта на текстилната индустрия и търговец на едро на играчки, който споделя пред WSJ, че компанията му е повишила цените за нови поръчки във всички категории продукти с 10% до 15% от началото на март.

Ръстовете на цените само от китайски заводи не са достатъчни да тласнат инфлацията нагоре в САЩ и други страни. Голяма част от натиска може да бъде поет, ако западните търговци на дребно изберат да се нагърбят с нарасналите разходи, без да ги предават към клиентите, въпреки че ако го направят, това ще свие маржовете им на печалба.

Освен това официалната инфлация в САЩ включва не само потребителските стоки, които хората купуват от чужбина. Преди пандемията над 60 на сто от потребителските разходи в САЩ са били насочени към услуги като хранене навън и пътуване, а не към потребителски стоки.

Но повишаването на цените от китайските заводи прибавя още един източник на натиск към повишение на глобалните цени в момент, когато цените на всичко – от дървесина до стомана и памук, се повишават. Някои икономисти и инвеститори се притесняват, че стимулите за трилиони долара, задействани в цял свят, в крайна сметка ще доведат до повече инфлация, отколкото очакват държавните ръководители, особено ако блокирането през последно време на глобалните снабдителни вериги се запази. Но има ожесточени дебати доколко може да се влоши проблемът.

„Определено има риск, че (инфлацията ще нарасне). Това не е позиция само на износителите. Причините са най-разнообразни – от блокирането на глобалното корабоплаване до идеята, че стимулите може да отприщят по-голямо търсене, отколкото предлагането може да задоволи“, коментира Ник Маро, водещ анализатор за глобалната търговия в Economist Intelligence Unit. Въпреки това „донякъде е твърде рано да допускаме на този етап, че ще наблюдаваме рязък ръст на инфлацията“, допълва той.

Ясно е обаче, че за китайските производители, правещи продукти за останалата част от света, е все по-трудно да контролират разходите, особено след като пандемията и блокадите засегнаха печалбите им миналата година. В миналото китайските заводи с евтина работна ръка често бяха сила за намаляване на глобалните цени на всичко – от дънки до дивани, но това вече не е така, тъй като собствените разходи на заводите растат.

Цените на морските товари, които нараснаха рязко през последните месеци на фона на блокирането на пристанища и недостига на контейнеровози, са част от проблема. В някои случаи клиенти искат от китайските доставчици да споделят бремето. В други случаи самите китайски заводи трябва да плащат повече за превоз на вносни суровини като дървесината.

В същото време цените на много суровини остават високи или продължават да растат, а някои компании избират да прехвърлят тези разходи на клиентите.

Цените на вносните стоки от Китай в САЩ са нараснали с 1,2% през миналата година, което е най-бързият растеж от 2012 г. насам, а по-голямата част от ръста е отчетен през трите месеца до февруари, сочат данни на Американската служба за трудова статистика.

Положително за американските потребители е, че доларът остава по-силен тази година, отколкото очакваха много икономисти, а това дава на купувачите по-голяма покупателна способност, когато плащат за вносни стоки. Много семейства натрупаха спестявания през пандемията, което ги улеснява да плащат малко повече.

Цените се повишават „основно заради по-силното търсене“, коментира Робин Син, главен икономист за Китай в Morgan Stanley. „Производителите ще намерят начини да прехвърлят разходи при тези обстоятелства. Това няма да извади от релси глобалното възстановяване“, смята той.

Същевременно някои китайски производители заявиха, че не са склонни да повишават цените заради опасение, че може да изгубят пазарен дял. Те очакват цените на суровините да се охладят. Но засега няма особени признаци, че силите, които тласкат нагоре разходите в Китай, скоро ще се укротят.

Ни Фан, мениджър на компанията Ji’an Huaerxin Shoes, която произвежда работни ботуши в провинция Дзянси и продава предимно в Европа и Югоизточна Азия, казва, че след китайската Лунна Нова година през февруари компанията започнала да получава уведомления от доставчици за ръст на цените между 10% и 30% за суровини, използвани в ботушите и тяхното пакетиране, включително полиуретан, стомана и хартия.

Заводът реагирал в края на февруари, като повишил цените на повечето продукти с около 5%.

„Ръстът на цените на суровините ни тласна близо до точката, в която не можем да издържим повече“, отбелязва Ни и допълва, че заводът все пак поема част от ръста на разходите от страх да не отблъсне твърде много клиенти.

Други фактори също може да допринасят за по-високите разходи в Китай. Властите опитват да ограничат потреблението на фосилни горива, за да помогнат на страната да постигне целта си за намаляване на въглеродните емисии, което може да затруднява стоманодобивния и други сектори да повишат производството. Китайски официални представители заявиха отново през януари целта си да гарантират, че производството на сурова стомана ще намалее на годишна база през 2021 г., въпреки че търсенето на стомана се очаква да нарасне тази година с възстановяването на икономиката.

Собственици на заводи и икономисти подозират също, че някои купувачи се презапасяват със стоки, което се прибавя върху натиска над цените.

Чън Ян, търговец в държавна текстилна компания в провинция Дзянсу, казва, че някои доставчици са започнали да се презапасяват с памук преди Лунната Нова година, твърдейки, че очакват новият пакет от стимули в САЩ на стойност 1,9 трлн. долара да подкрепи цените на всякакви видове стоки. Цените на памука скочиха до около 2600 долара на тон в началото на март спрямо около 1990 долара на тон в средата на февруари, казва Чън.

В резултат на това компанията му трябвало да повиши цените на продуктите, тъй като суровините съставляват около 70% до 80% от общите разходи.

„Получавах обаждания от клиенти почти всеки ден с въпроси за цените, но малцина от тях направиха поръчки. Те искат да изчакат цените да се охладят. Но рано или късно ще трябва да направят поръчки“, отбелязва Чън.