Комунистическата партия проправя пътя на Си Дзинпин към доживотен мандат

Китайската комунистическа партия (ККП) прие резолюция относно "големите постижения и историческия опит", според комюнике, публикувано от държавната информационна агенция „Синхуа“ в четвъртък – ход, който се очаква да засили още повече властта на президента Си Дзинпин, съобщава CNN.

Това е едва третата "историческа резолюция", издадена от ККП в своето 100-годишно съществуване; другите две, датиращи от 1945 и 1981 г., затвърждават върховенството съответно на Мао Дзедун и Дън Сяопин.

Тази резолюция е начин Си да кодифицира авторитета си в настоящето и да проектира своята дълготрайна сила и влияние в бъдещето. 

В комюникето се посочва, че под управлението на Си Комунистическата партия е „решила много трудни проблеми, които са останали дълго на дневен ред, но никога не са били разрешени преди това, и е постигнала много неща, които са били търсени, но никога преди това не са били осъществявани“.

ККП се ангажира „решително да поддържа основната позиция на другаря Си Дзинпин в Централния комитет и в партията като цяло и да поддържа авторитета на Централния комитет и неговото централизирано, единно ръководство, за да гарантира, че всички членове на партията действат в унисон“.

Резолюцията е приета по време на шестия пленум на 19-ия ЦК на ККП, четиридневна среща при закрити врати в Пекин, която събира висшите лидери на страната.

През 2018 г. до голяма степен церемониалният парламент на Китай промени правилата си, за да премахне ограниченията на президентския мандат, проправяйки пътя на Си към доживотно управление.

Си вече успя да създаде своя собствена политическа теория и да я впише в конституцията на партията, действие, което е било запазено само за Мао и Дън. С издаването на собствена резолюция Си се стреми да укрепи още повече своя статут на държавен лидер на същото ниво като неговите предшественици.

Резолюцията от 1945 г. утвърждава Мао като неоспорим авторитет в партията след тригодишна кампания за "коригиране", която брутално прочиства политическите и идеологическите му противници.

Междувременно резолюцията на Дън от 1981 г. признава грешките на Мао при започването на Културната революция - политическа кампания, която потапя страната в десетилетие на хаос - въпреки че накрая е заключено, че приносът на Мао към китайската революция "надхвърля многократно" ефектите на неговите грешки. Като признава и миналите грешки и избягва нови такива, Дън успява да постави началото на нова ера на реформи.

По времето на Си Китай прие по-автократична вътрешна политика, като в същото време се дистанцира идеологически все повече от Запада.