Нуриел Рубини: Шистовият газ може и да се окаже решение, но не скоро

Сблъсъкът между носителя на Нобелова награда за икономика Нуриел Рубини и Майкъл Милкин на годишната конференция на Milken Institute започва да се превръща в ритуал, пише CNBC.

Милкин е „бичи“ настроен за американската икономика и е уверен, че всички предизвикателства могат да бъдат разрешени чрез иновации и пазарни процеси.

Рубини от друга страна винаги е бил „Д-р Лоша Поличба“ (Doctor Doom).

Двамата се срещнаха в сряда сутринта пред претъпкана аудитория.

Рубини започна изказването си с нехарактерен оптимизъм, бързо отхвърляйки серия рискове пред глобалната икономика, включително за икономическото възстановяване, възстановяването на цените на активите, развиващите се пазари, технологичния прогрес и глобализацията.

После дойде моментът за лошите новини.

Глобалната икономика е заплашена от потенциална война в Иран, проблеми в Близкия изток, вероятност от „катастрофа на забавен каданс“ в Европа, както и нова рецесия на Стария континент.

Той изтъкна и друг проблем, свързан с Китай, за който в последвалия дебат не остана време.

„Все още съществува риск от военна конфронтация между Израел и САЩ от една страна и Иран от друга“, казва Рубини.

Според него рискът от военен конфликт е най-голям след президентските избори в САЩ, независимо кой ще ги спечели. Преговорите за ограничаването на иранската ядрена програма вече се провалиха, аргументира се Рубини.

Това означава, че съществува „реален шанс работата да бъде свършена“ след изборите, посочва икономистът.

Дори ако не се стигне до военна конфронтация, петролът може да поскъпне поради нарастващите страхове, коментира той. „Ако войната на думи ескалира, тези страхове ще се умножат“, допълва Рубини.

Рубини пояснява, че според него Иран не е единствената заплаха в Близкия изток. Арабската пролет може да се превърне в „Арабска зима“, казва той.

„Близкият изток като цяло е пълен хаос и крие геополитически риск за глобалната икономика“, допълва той. Проблеми в редица страни като Тунис и Афганистан могат да причинят „масивни сътресения на петролния пазар“.

Милкин отговори на всичко това, изтъквайки, че комбинация от по-добри технологии и политики могат да облекчат тези рискове. Според него подобни фактори могат да понижат зависимостта на САЩ от близкоизточния петрол.

Той смята, че депозитите от шистов газ ще облекчат рисковете, позволявайки на страни като САЩ и Бразилия да се превърнат в най-големите „износители на евтина енергия в света.“

Рубини коментира, че шистовият газ може и да се окаже решение в дългосрочен план, но не и в краткосрочен.

„Хората, които вярват, че след 5 години ще бъдем енергийно независими се самозалъгват. Това ще отнеме между 10 и 20 години“, допълва той.

Тук позициите на Милкин и Рубини се сближиха.  И двамата икономисти вярват, че след време светът ще е по-малко зависим от близкоизточния петрол.

Рубини обаче предупреждава, че е от изключителна важност кога ще се случи това.

„Кейнс обичаше да казва, че в дългосрочен план всички ще сме мъртви. Сега обаче може да се окажем "мъртви" в краткосрочен план“, изтъква той.