fallback

САЩ планира да ревизира визовата си програма заради опасения от тероризъм

Европа обаче никак не е щастлива от предложението, което ще ограничи безвизовото пътуване до САЩ на много европейци

20:35 | 17.12.15 г. 9

Бюджетна сделка от почти 2000 страници, представена от републиканците в Конгреса тази седмица, съдържа приятна изненада за европейските правителства по отношение на енергийната политика – и неприятна, когато се стигне до визовата, коментира POLITICO.

От една страна, сделката за 1,1 трлн. долара ще отмени 40-годишната забрана за износ на американски суров петрол - дълго търсена цел на много представители на Европейския съюз (ЕС), които твърдят, че достъпът до американски петрол ще подпомогне европейската диверсификация на енергийните доставки – и ще изпрати послание към Русия, че не може да си играе на политика с природните ресурси на континента.

Но мярката включва и бързо одобрено предложение за затягане на популярната програма за премахване на визите, която в момента дава на гражданите на 38 страни – включително 23 страни членки на ЕС, възможността да посещават САЩ до три месеца без виза.

Европа е пълна с лица с двойно гражданство и бизнесмени, които често пътуват до САЩ. Европейските дипломати във Вашингтон гръмко изразяват разочарованието си през последните дни по повод предложението, което е вследствие на атаките от 13 ноември в Париж и опасенията, че терористи може да се възползват от програмата за премахване на визите, за да влязат в Америка.

Дипломатите на ЕС изразяват деликатно предупреждения, че промяна в политиката може да усложни предварително планирания за пролетта преглед на Европейската комисия на собствената ѝ визова програма спрямо САЩ и други 57 страни.

„Европейската комисия ще трябва да обмисли случващото се и да достигне до собствени заключения“, казва за POLITICO Дейвид О'Съливан, посланик на ЕС в САЩ. О'Съливан твърди, че ЕС и САЩ споделят обща цел в борбата с тероризма, но допълва, че и двете страни трябва да внимават за непредвидените последици от промени във визовите политики, които според него неизменно ще се отразят на туристите, бизнесмените, журналистите, хуманитарните работници и други.

Включването на визовата програма в проектозакона се е появило внезапно, а според критиците и необмислено, след атаките в Париж. Наред с други промени в програмата, ако гражданин на някоя от 38-те страни, който може да пътува в САЩ без виза, е посещавал Иран, Ирак, Судан или Сирия от март 2011 г. насам, сега ще му бъде поискано да кандидатства за виза. Изискването ще важи и за лица с двойно гражданство на тези страни.

Това е от голямо значение за страни като Германия. Петер Витиг, германският посланик в САЩ, отбелязва, че има около 200 000 германци, които или са емигрирали, или са в изгнание от Иран след революцията от 1979 г. Те са германски граждани, но по силата на иранския закон, те никога няма да изгубят иранското си гражданство, което реално ги прави с двойно гражданство. Мнозина сред тях са лекари или адвокати, които са изключително образовани, но Витиг казва, че сега реално те ще бъдат наказани за това.

"Въпросът е: това ли е групата, която искате да таргетирате", пита Витиг. "Искате ли да таргетира хора, които са в изгнание и да ги накажете? Това са въпросителните, които повдигаме в нашите много полезни и продуктивни разговори с много конгресмени и сенатори".

Витиг предупреди, че новата визова политика няма да доведе до „радикална промяна в трансатлантическите отношения“ и добави, че германците, които искат да дойдат до САЩ, все още ще могат лесно да получат виза, ако това е нужно. Той отбелязва, че финалната сделка по бюджета изключва предишно предложение, което щеше да изисква от тези европейци да предоставят биометричните си данни преди пътуването им до САЩ – изискване, което щеше да претовари митническата бюрокрация.

Очаква се обаче Европейската комисия да представи доклад през следващия април по глобалната си програма за премахване на визите и по това до каква степен визовите правила на страни партньори съответстват на правилата на ЕС, казва О'Съливан. В момента само пет страни членки не са част от американската програма – България, Хърватска, Кипър, Полша и Румъния, които никак не са щастливи, че гражданите им трябва да кандидатстват за визи, преди да пътуват за САЩ.

„Не бих искал да предопределям какво ще заключи Комисията, но те могат да направят препоръки за мерки, с които да се реши липсата на реципрочност“, казва О'Съливан.

Той е много по-доволен обаче от евентуалното вдигане на забраната за износ на петрол. Потенциален тласък за много американски енергийни компании, това е и основна цел на представителите на ЕС в преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP).

Това е добра новина от наша гледна точка“, казва той. „Разбира се, знаем, че това се прави по вътрешни причини на САЩ, но е нещо, което искаме в контекста на преговорите на ТПТИ".

Полша, Словакия и други източноевропейски страни са фокусирани върху намаляване на зависимостта си от руската енергия и казват, че ако Европа получи достъп до американския суров петрол, то това ще бъде важна стъпка. И все пак глобалният характер на пазара на петрол означава, че не е задължително американският суров петрол да потече към Европа.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:47 | 09.09.22 г.
fallback
Още от САЩ виж още