Автокрацията и клептокрацията вървят ръка за ръка

Наскоро разкритите доклади за подозрителна дейност на банките пред регулаторните органи в САЩ засилиха опасенията, че европейските банки не са направили достатъчно, за да предотвратят прането на плячката от клептократите на други места, а и че европейските демократични лидери не са направили достатъчно, за да го спрат.

Потенциалното съучастие в изпирането на пари не се ограничава до няколко държави. Докато финансови центрове като Лондон и Кипър бяха обвинени че служат за перални на пари, банки от Германия и Дания бяха обвинени, че ги използват нашироко. Това е достатъчно лошо.

Но политическата безпомощност причинява най-големи щети. Неспособността за налагане на контрол не само оправдава неправомерните действия, но и дава политически сигнал, че това не е голям приоритет. Това подканя клептократите от другаде да се възползват от финансовата система на Европа.

Ако Европа без колебание приеме парите им, нито един действителен или потенциален диктатор няма да бъде впечатлен от политически осъдителни изявления. И ако е лесно да се изпират пари в Европа, това може да се използва и за корумпиране на лидерите там.

Накратко, европейските либерали могат да се надяват да държат настрани автокрацията, само ако са решени да се борят с клептокрацията у дома и в чужбина.

Това изисква политическа воля. Много може да се желае от борбата на САЩ срещу мръсните пари, но тя е доста по-силна от тази в Европа. Обикновено научаваме за най-грубите нарушения на европейските банки от американските власти. Необходими са повече ресурси за разследване, по-строги криминални наказания и по-голяма решителност за налагане на контрол.

ЕС също трябва да даде повече правомощия на наднационалните регулатори. В единния пазар най-слабият национален регулатор може да подкопае усилията на другите. Това важеше, когато ставаше въпрос за сугурността на банките преди финансовата криза от 2008 г ., важи и сега, когато става въпрос за това да ги направим честни.

ЕС трябва да обвърже достъпа до своите банки със сътрудничество в усилията му срещу изпирането на пари. Лондон напуска единния пазар на 1 януари, но като част от сделката за Brexit ЕС не бива да се притеснява да изисква от Обединеното кралство да подобри законодателството на лондонското Сити по отношение на укриващите данъци и перачите на пари.

По-общо казано, ЕС трябва да пази достъпа до деноминираните в евро финанси също толкова ревниво, колкото САЩ бранят долара.

И накрая, време е да се премахне тайната на банковите сметки, не формално, а ефективно: всички пари в ЕС трябва да бъдат проследими до физически лица, с еднакви юридически идентификатори, за да стане това логистично лесно.

Председателят на EK Урсула фон дер Лайен заяви неотдавна, че „европейските ценности не могат да се купят“. Тогава е време да спрем да ги продаваме.