Donald, you are fired*

Oldie but Goldie! В държава, която хронично отдава почит на младежта, 78-годишен мъж, който е на политическата сцена от почти 50 години, става президент. След продължило с дни маратонско броене Джо Байдън успя да получи необходимите 270 гласа в избирателната колегия, която трябва да го избере официално на длъжност на 14 декември. Джо Байдън наследява Доналд Тръмп, първият главнокомандващ от 30 години насам - след Джордж Х. Уокър Буш и Джими Картър, на когото е отказан втори мандат.

Но стига за Байдън. Тепърва времето ще оцени неговия мандат. Да се върнем малко назад…

…Влиза един президент в Белия дом и не иска да излиза. Това, което звучи като начало на кофти виц, не просто е реалност в САЩ от драматичната изборна нощ.

Едно е да мислим на теория, че Доналд Тръмп не иска да признае изборите. В продължение на месеци той беше давал предупредителни знаци: искаше да отложи изборите, предварително се усъмни в тях и призова своите поддръжници да саботират процеса.

Съвсем друго е да гледаме как президентът на най-голямата индустриализирана нация обявява прибързано победата си, докато броенето все още продължава. Шокиращо е, недостойно за всяка една демокрация. Но от гледна точка на Тръмп това е само логичното продължение на начина, по който той гледа на мандата си. Ако не се държеше като клоун и беше потъпкал поне малко егото си, Тръмп вероятно щеше да спечели повече симпатии и да  бъде преизбран. 

За малко по-малко от четири години той се утвърди като най-видния противник на системата, вграден в самата тази система. Използваше я, когато обслужваше целите му, торпедираше я, когато му вредеше. Беше наивно дори да започнем да вярваме, че Тръмп ще спре, само защото беше денят на изборите.

Как неговата кампания за излъчване на недоверие му носи полза? Може ли да го задържи в Белия дом? Вероятно не. На теория все още е възможно изборите да се приземят при Върховния съд. Това обаче ще сработи само ако адвокатите на Тръмп могат да докажат конкретни несъответствия.

Това се случи във Флорида преди години в рамките на надпреварата между Джордж Буш и Ал Гор. Усилието би имало шанс за успех само ако резултатът беше особено близък, но не така изглеждат нещата към момента.

Тогава защо Тръмп прави това, което прави? Печели време, което поддържа жив огъня на неговите последователи. Време, което всъщност би било необходимо, за да се вземе например решение за пакета от помощи срещу пандемията. Време, подкрепящо наратива му, че победата му е открадната.

Това е легенда, която ще бъде приета от значителен брой американски граждани. Точно както някои американци все още вярват днес, че Барак Обама не е гражданин на САЩ и че кацането на Луната е фалшиво.

По този начин Тръмп си подсигурява времето звън Белия дом и делегитимира едновременно няколко институции. Първо, той използва съдилищата за своите цели, като завежда дела в Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания.

Негово право беше да сложи консервативни представители в редица съдилища по време на мандата си - и една от основните причини, поради които толкова много републиканци го подкрепят. Но ако сега ги използва за своята кампания срещу политическата конкуренция, засега без конкретни подозрения, това би се равнявало на злоупотреба с власт.

Освен това той отрича правото на глас на милиони граждани, като допуска, че има формални грешки, без да може да назове конкретни инциденти. Във всеки случай твърденията му, че писмата, преброени по-късно от изборната нощ, са невалидни, е напълно погрешно.

Щатите могат законно да си отделят няколко седмици, за да направят това. За всички, които маркират САЩ като „пропаднала държава“, трябва да напомним: Тази нация постигна логистичен връх в разгара на историческа пандемия. В рамките на няколко седмици стана възможно да се подадат над 100 млн. пощенски гласа и до голяма степен да се осигури гладък процес. Сякаш само можем да си мечтаем за този ентусиазъм към политическото доброволчество в Европа.

Забележително е също, че никой не му отнема микрофона. Като наблюдават мълчаливо, неговите служители и съветници помагат да се обезцени рамката на демокрацията в една безсмислена обвивка.

За четири години Тръмп промени страната както почти никой преди него. Болезнените фрактури се задълбочиха в политически, социален и културен план. Данъчна реформа за хора от собствения си вид, съдилища, пълни с консерватори, по-малко имиграция вместо по-малко расизъм и насилие, арогантна власт вместо макар и трудни преговори и споразумения. Разрушителният импулс да отмени всичко възможно, което се свързва с неговия предшественик Барак Обама, обърна известен напредък на страната. А егоистичната програма на Тръмп свърши останалото.

Това беше президентство на човек, който рядко усещаше последиците от своите действия. „Можех да застана в средата на 5-то авеню и да застрелям някого и пак нямаше да загубя нито един избирател“, каза той в предизборната кампания през 2016 г. в Айова. В Белия дом той най-накрая застана над фактите и закона. 

Той обвърза републиканската партия със себе си като секта, а Министерството на правосъдието превърна в почти в политически инструмент. Тези, които не участваха, трябваше да си идат; навсякъде, където бе необходима структура, имаше хаос; когато нещата се проваляха, някой друг бе винаги виновен. Най-късно след неуспешното разследване за руската връзка  неуспешния импийчмънт Тръмп вероятно е повярвал, че е непоклатим - стига да запази властта. Ако той ограби доверието от демокрацията, то бе, защото можеше и трябваше. До самия край.

По аналогия с тв формата „Celebrity Apprentice“, в който Доналд Тръмп използваше фразата "You’re fired" ("Уволнен сте”).