Украйна придоби важност за Запада, която прави трудно намирането на компромис

Тази промяна в западните възприятия прави много по-трудно намирането на компромис. Преди няколко седмици успокояването на Путин чрез предоставяне на още парчета украинска територия в „компромисен мир“ изглеждаше за много западни политици като естественият и необходим край на войната. Този подход сега изглежда както морално неприемлив, така и стратегически кух. Тази променена гледна точка обяснява защо министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и Нанси Пелоси започнаха да говорят за ерозиране на руската мощ и търсене на победа за Украйна.

Този променящ се западен подход потвърждава убеждението на Путин, че конфликтът между Русия и Запада за Украйна е екзистенциален за Русия. Без Украйна Русия не може да бъде истински велика сила, а Западът е готов да се бори, за да попречи на Русия да постигне това, което от гледна точка на Путин е незаменима цел.

Най-забележителното за тази криза досега е скоростта, с която тя се придвижва към потенциална заплаха от ядрена война. Висши руски представители като външният министър Сергей Лавров открито спекулират за възможността за ядрена ескалация, вероятно с надеждата за възпиране на западната подкрепа за Украйна. По своята нестабилност и способността си да насочва както Русия, така и Запада към ядрения вариант, войната в Украйна досега наподобява конфронтационните ранни десетилетия на Студената война, когато ядрените заплахи от едната или двете сили рутинно бяха изкарвани на масата в моменти на криза. След администрацията на Никсън подобни заплахи отидоха на заден план, след като суперсилите се приспособиха към баланса на страха и правилата на ядрения танц.

По време на Студената война Западът използва ядрено възпиране, за да компенсира съветското превъзходство в конвенционалните сили на европейския театър. Огромните армии на Москва можеше, поне първоначално, да надделеят при атака в Германия, но заплахата, че НАТО ще отвърне с ядрени оръжия, държеше съветската агресия под контрол. Сега обаче очевидните слабост и хаос в руските конвенционални сили предполагат нова възможност: по-слабата Русия да се опита да възпира НАТО в Украйна чрез ядрени заплахи.

Путин несъмнено се надява, че перспективата за тактически ядрени удари по европейския континент ще тества сплотеността на НАТО. Въпреки че никой не иска да бъде цитиран публично, висши европейци функционери вече шепнат на приближените им журналисти за опасенията си, че администрацията на Байдън ескалира твърде много и твърде бързо конфликта. Ще продължат ли Франция и Германия да подкрепят американската политика, ако Русия удари украински цели с ядрени бойни глави? Готово ли е американското обществено мнение за повторение на кубинската ракетна криза?

Войната в Украйна все още е на около 10 седмици и вече направи революция в световната политика. Следващите 10 седмици могат да бъдат още по-драматични. Президентът Байдън скоро може да се изправи пред толкова тежко изпитание, колкото и всеки американски президент след Втората световна война. Трябва да се надяваме и да се молим, че той е достоен за предизвикателството.